Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
— Не — каза отново Хари, който с всяка минута се чувстваше все по-глупаво.
— Е, всъщност никой не знае точно, докато не пристигне там, нали, само че аз знам, че ще съм в „Слидерин“, тъй като всички от семейството ни са били там… Представяш ли си да попаднеш в „Хафълпаф“! Мисля, че бих напуснал. И ти ли?
— Хмм! — промълви Хари, като много му се искаше да каже нещо малко по-интересно.
— Я, виж този човек! — възкликна момчето внезапно и кимна към витрината.
Там стоеше Хагрид, хилеше се на Хари и сочеше два големи сладоледа, за да обясни защо не може да влезе.
— Това е Хагрид — заяви Хари, доволен, че знае нещо, което момчето не знае. — Работи в „Хогуортс“.
— Ооо — каза момчето, — чувал съм за него. Там е някакъв слуга, нали?
— Той е пазач на дивеча — възрази Хари. С всяка изминала секунда това момче все по-малко му харесваше.
— Да, именно. Чувах, че е някакъв дивак… Живее в колиба в училищния парк и сегиз-тогиз се напива, опитва се да прави магии и в края на краищата подпалва леглото си.
— Според мен той е страхотен — каза Хари хладно.
— Нима? — изненада се момчето с лека насмешка. — А защо е с теб? Къде са родителите ти?
— Умрели са — отговори Хари кратко. Не му се искаше да говори с момчето по този въпрос.
— О, съжалявам! — каза то, обаче в гласа му нямаше никакво съжаление. — Но те са били от нашите хора, нали?
— Били са магьосници, ако това искаш да кажеш.
— Смятам, че не би трябвало в училището да приемат от другия вид, не си ли съгласен? Те просто не са същите, никога не са били възпитавани да познават нашите обичаи. Представяш ли си, че някои от тях дори не са чували за „Хогуортс“, докато не получат писмото. Според мен би трябвало да се придържат към старите магьоснически семейства. Как ти е впрочем презимето?
Но преди Хари да успее да отговори, Мадам Молкин каза:
— Готово, моето момче.
И Хари, без да съжалява, че има оправдание да престане да разговаря с момчето, скочи от табуретката.
— Е, предполагам, че ще те видя в „Хогуортс“ — обади се момчето с провлачения глас.
Хари беше доста мълчалив, докато си ядеше сладоледа, който Хагрид му беше купил — шоколадов и малинов с орехови ядки.
— Какво ти е? — попита Хагрид.
— Нищо — излъга Хари.
Спряха да купят пергамент и пачи пера. Хари се поободри, когато намери шише мастило, което сменяше цвета си, докато пишеш. След като напуснаха магазина, попита:
— Хагрид, какво е куидич?
— Олеле, Хари, все забравям колко малко знаеш… Дори не знаеш за куидича!
— Не ме карай да се чувствам още по-загубен — помоли го Хари и разказа на Хагрид за бледото момче при Мадам Молкин.
— …и той каза, че деца от мъгълски семейства изобщо не би трябвало да се приемат…
— Ти не си от мъгълско семейство. Ако той знаеше кой си всъщност… Той е израснал с твоето име, щом родителите му са магьосници… Нали видя хората в „Продънения котел“? И изобщо к’во ли знае той за т’ва! Някои от най-добрите, дето съм виждал, бяха единствените вълшебници сред дълго родословие от мъгъли… Я помисли за майка си! Пък гледай к’ва сестра имала!
— Та какво е куидич?
— Това е нашият спорт. Магьоснически спорт — нещо като… като футбола в мъгълския свят… Всички се интересуват от куидич. Играе се високо във въздуха, на метли и с четири топки… Трудничко ми е да обясня правилата.
— А какво са „Слидерин“ и „Хафълпаф“?
— Училищни домове. Има четири. Всички казват, че тия в „Хафълпаф“ са банда бездарници, ама…
— Бас държа, че ще бъда в „Хафълпаф“ — заяви Хари мрачно.
— По-добре „Хафълпаф“, отколкото „Слидерин“ — каза Хагрид навъсено. — Всички магьосници, дето станаха зли, са ходили в „Слидерин“. Ти-знаеш-кой е един от тях.
— Вол… извинявай… Ти-знаеш-кой е учил в „Хогуортс“?
— Преди много, много години.
Купиха учебниците на Хари в един магазин, наречен „Флориш и Блотс“, където полиците бяха претъпкани до тавана с книги, дебели колкото павета и подвързани в кожа; книги, големи колкото пощенски марки с копринени подвързии; книги, изпълнени с чудновати символи, и няколко книги, които не съдържаха нищичко. Дори Дъдли, който никога не четеше нищо, би полудял от желание да спипа няколко от тях. Хагрид трябваше почти насила да откъсне Хари от „Проклятия и контрапроклятия (Омагьосай приятелите си и замотай враговете си с най-модерните отмъщения: окапване на косата, омекване на краката, връзване на езика и много, много други)“ от професор Виндиктус Виридиан.
— Опитвах се да открия как да прокълна Дъдли.