Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Чух, че споменахте момичето на Стюарт — раздразнено каза Дороти. — Ако сте дошли тук, за да се извините от нейно име, напразно си губите времето.
— Не съм дошъл за това. Не се извинявам дори за себе си, а още по-малко заради някой друг.
— Добре, защото това, което тя направи, е непростимо.
— През последните дни само да погледнете сестра ми и тя започва да реве внезапно се обади Бък. — Не прави нищо друго, освен да рони сълзи по цял ден и за всичко е виновна Каси Стюарт.
Ейнджъл се замисли над думите му. Излизаше, че момичето плачеше, защото си бе у дома, а не със съпруга си, но реши да запази заключението за себе си.
— И аз така чух.
— В такъв случай си гледайте работата и се махайте от земята ми! — избухна Дороти.
— Тази сутрин стадото на Стюарт бе подплашено към земите на Маккъли. Изстрелите дойдоха от вашата посока.
Лицето на Дороти почервеня от възмущение.
— Да не би да ме обвинявате, че съм подплашила стадото?
— Аз съм каубой, мистър сърдито се намеси Бък. — Никога не бих подплашил стадото на съседа си, независимо от всичко останало.
— А последното нещо, което бихме направили, е да увеличим стадата на Маккъли добави Дороти, — дори и за да се отървем от тази нахална севернячка.
— Да, но аз предполагам, че сред вашите работници има хора, които не споделят възгледите ви — рече Ейнджъл. — А едно стадо подивели животни е сериозна опасност. Могат да загинат хора. Така че, ако открия кой го е сторил, вероятно ще го убия.
— Разбрахме ви, казахте каквото трябваше — през стиснати зъби процеди Дороти.
— Не съвсем. — В гласа на Ейнджъл прозвучаха ледени нотки. — Каси Стюарт се оказа в центъра на подплашеното стадо. Ако това не е било ваше намерение, ще нарека станалото случайност. Но ако се повтори, ще се върна и ще държа него за отговорен. — Кимна към Бък, за да не остане съмнение кого имаше предвид. — Едва ли ще искате да го извикам на двубой, мадам. Аз не стрелям, за да ранявам, така че вашият син едва ли ще оцелее.
Бък с усилие преглътна. Вече бе видял как действа Ейнджъл. Дороти също, но в момента не мислеше за това.
— Тя пострадала ли е?
Ейнджъл долови искра на загриженост в погледа й.
— Със сигурност щеше да пострада, след като тази глупава жена препусна направо срещу стадото, за да го спре.
— Струва ми се, че не я харесвате особено много — осмели се да отбележи Бък.
— Още не съм решил какво ми е мнението за нея — призна си Ейнджъл. — Но независимо от това дали я харесвам, или не, аз ще я защитавам. Ще го правя, докато не си замине оттук, а тя няма да си тръгне, преди баща й да се върне. Така че ви съветвам да я оставите на спокойствие, освен ако не искате да се разправяте с мен.
— Аз не й желая злото, мистър, искам само тя да си замине час по-скоро — заяви Дороти с войнствени нотки в гласа. — Колкото по-рано се махне оттук, толкова по-бързо моето момиче ще забрави случилото се.
— След като съпругът й живее само на няколко километри оттук?
— Ще бъде бивш съпруг, само съдията да се върне от Санта Фе.
Ейнджъл поклати глава. Документът за развода нямаше да накара Джени Катлин Маккъли да забрави, че е била омъжена и изоставена.
— Това си е ваша работа — каза накрая той, — а Каси Стюарт е моя.
— Наистина сте доста смел, след като дойдохте тук да ме заплашвате, не мога да го отрека — изрече Дороти. — Няма да е трудно да се отървем от вас, независимо колко бързо си служите с оръжието.
— Свободни сте да опитате, ако искате цялата работа да се обагри с кръв. Освен това аз не заплашвам, мадам, само казвам какви са фактите. Какво ще правите с тях си е ваша работа.
Лицето на Дороти отново пламна от гняв.
— Добре, казахте вашите факти, а сега чуйте и моите. Ако още веднъж се осмелите да се появите тук, ще бъдете застрелян на секундата.
Ейнджъл се ухили.
— Наистина честно предупреждение, въпреки че съм длъжен да ви уверя, че то няма да ме спре. Приятен ден, мисис Катлин.
Повдигна отново шапката си, прибра револвера в кобура и обърна коня си. Измина няколко метра, когато Дороти извика след него:
— След като момичето на Стюарт не ви е наело, тогава каква ви е тя?
— Дължа услуга на един стар приятел.
Дороти не каза нищо повече, докато го наблюдаваше как се отдалечава. Изглежда не се страхуваше, че ще го застрелят в гръб. Мразеше професионалните стрелци, наистина ги мразеше. Трудно бе да се разбереш с мъж, който не се страхува.