Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Дори и това не биваше да се случва, така че ще отида да ги навестя, ако ми посочиш правилната посока.
Навярно имаше предвид семейство Катлин.
— О, не — енергично поклати глава девойката. — В никакъв случай.
Той се изправи и гневно изръмжа.
— Лейди, преди малко едва се спасихме от копитата на разбеснелите се животни. Някой можеше сериозно да пострада, включително и аз. А ти още повече.
— Те не са имали подобно намерение.
— По дяволите намерението им! — избухна Ейнджъл. — Отдавна е трябвало да сложиш край на тази работа. Доколкото разбирам, не си нарушила никакъв закон. Те нямат никакво право да те гонят оттук!
Каси въздъхна. Внезапно й хрумна, че той се гневеше не толкова на нея, колкото на поведението й. С това можеше да се справи.
— Когато съм си у дома и някои от съседите ми се ядосат, майка ми се оправя с тях — тъжно си призна младото момиче. — Предполагам, че ме защитава толкова яростно, защото съм единственото й дете. Но тъй като тя винаги досега е решавала проблемите ми, аз не съм се научила да се справям сама. Предполагам, че се провалих при първия си опит.
— Забелязах го.
Забележката му я накара да се наежи.
— Недей да си мислиш, че и аз не мога да заплашвам другите. Не нося револвер, за да стрелям с него само по змии. Знам как да го използвам и може би не по-зле от теб. — Не обърна внимание на презрителното му изсумтяване. — Само че това не е моят начин на действие.
— Може би, но това е моят начин. Обикновено точно за него ме наемат, така че ме остави да си свърша работата, в която съм най-добър.
— Ти си добър в убиването на хора, но аз не искам никой да бъде убит заради мен. Не го ли казах достатъчно ясно?
— Когато се отнася само до теб, аз те слушам. Но когато съм замесен и аз, няма да стоя със скръстени ръце. Ясен ли съм, лейди?
— Почакай малко! — гневно извика Каси, докато се опитваше да се изправи. — Тук никой не ти е направил нищо лошо. Да не си посмял да го приемаш като нещо лично!
— То стана лично, след като разбрах коя си. Ти си съседка на Колт, а той е единственият ми приятел. Това е достатъчно лично.
Нямаше какво да му отговори, тъй като досега ней бе хрумвало, че той приемаше нещата по този начин. Освен това той изглежда не възнамеряваше да чака отговора й, тъй като се запъти към коня си. Все пак реши да опита.
— И какво смяташ да направиш?
Ейнджъл възседна коня си и хвана поводите.
— Първо ще се видя с шерифа. Ако законът може да се справи с цялата тази бъркотия, аз няма да се намесвам.
Думите му би трябвало да я успокоят, но вместо това я разтревожиха още повече.
— Няма смисъл да си губиш времето. Шерифът е роднина на семейство Катлин. Той би приел оплакване срещу Маккъли, но не и срещу роднините си.
— В такъв случай ще се наложи да си поговоря със семейство Катлин.
Каси си спомни историята с шерифа, който бил купен от онзи негодник и как Ейнджъл влязъл в ролята на защитник на закона.
— Не може ли този път да действаш по-различно?
— И какво предлагаш?
— Оръжията не са отговор на всичко. Може ли, докато си тук, да не убиваш никого? Ще го приема за лична услуга?
Той не отговори веднага. Черните му очи бяха втренчени в нея и тя отново се почувства неспокойна.
— Ти вече си ми задължена, лейди. Съмнявам се, че би искала дългът ти да се увеличи, но ще имам предвид предложението ти.
Страните й пламнаха, но той не видя, защото препусна напред. Каси се надяваше, че няма да открие ранчото на семейство Катлин. Надяваше се също, че Бък Катлин няма да е там, дори и да го намери, защото макар че не бе толкова избухлив, както мъжете от семейство Маккъли, беше два пъти по-високомерен и безочлив. И как се осмеляваше Ейнджъл да се отнася толкова несериозно към молбата й и да споменава за онзи дълг, който и двамата знаеха, че не бе сериозен? Това бе само шега, но защо ли сърцето й започваше да бие по-силно само като си помислеше за нея?
ГЛАВА 10
Ранчото на Катлин бе хасиенда в испански стил, голямо и впечатляващо. Високите стени от кирпич, които заобикаляха къщата и външните сгради, го правеха да прилича на истинска крепост с железните си врати пред извития вход. Вратите не бяха затворени, така че Ейнджъл премина, без да спира коня си.
Зад стените цареше оживена дейност. Трима мъже зад оградата за добитък обяздваха кон. Една слугиня излезе от хамбара с престилка, пълна с изсушени ябълки. Малки мексиканчета си играеха на воини, отблъскващи нападение на индианци, и вдигаха голяма пушилка край малко гробище с няколко кръста. Чуваше се шум от цепене на дърва. Някаква жена подхвана фалшиво мелодия, засмя се и запя отново.