Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Разнесе се още един изстрел, но Ейнджъл не бе сигурен дали е от пушката на Каси, или е стрелял някой от каубоите, които най-после се показаха. Мъжете препускаха отстрани, опитвайки се да спрат стадото. След малко конят на Каси се появи отново най-отпред, ала Ейнджъл все още не я виждаше.
Докато стигне до коня, имаше чувството, че сърцето му се е качило в гърлото. Каси се бе свлякла на една страна, вкопчена в рога на седлото. Използваше коня като щит.
Ейнджъл се протегна, за да я издърпа през седлото, докато се озова в безопасност върху неговия кон. Младият мъж пое поводите на коня й, за да могат да препускат заедно със стадото, докато стигнат до края му.
За късмет по-голямата част от стадото вече бе останало зад тях и не след дълго стигнаха до открито поле. Но Ейнджъл не спря да язди, докато не приближиха едно самотно дърво в началото на възвишението. Скочи от коня и внимателно свали Каси. Отнесе я на ръце под дървото и я облегна на ствола.
Тя бе смъртнобледа и като него цялата потънала в прах.
— Къде си ударена? — остро попита той.
— Добре съм — отвърна Каси, след като премина кашлицата й. — Кракът ми беше притиснат, но не смятам, че има нещо счупено. Бих искала да пийна малко вода. Имам чувството, че съм погълнала целия прахоляк на Тексас.
Ейнджъл не очакваше да чуе точно това. Той се отпусна до нея и известно време остана неподвижен. Изминаха няколко минути, преди да осъзнае, че тя не е ранена. В гърдите му се надигна гняв, равен на облекчението, което изпита. Обаче не избухна. Искаше му се да я удуши, заради страха, който му причини, но добре съзнаваше, че тя вече преживя достатъчно. Сега не се нуждаеше от упреци и съвети…
— Дяволите да те вземат, жено! Нямаш ли поне капка здрав разум?
Изправи се и без да дочака отговор, се запъти към коня си, за да донесе манерката с водата. Върна се и я тръсна в скута й. Тя не я взе веднага. Беше твърде стресната от гневното му избухване.
— Е?
— Предполагам, че нямам — кротко отвърна Каси.
— Дяволски си права! Животните бяха подплашени, лейди. И нямаше защо нарочно да заставаш на пътя им!
— Смятах, че ще мога да обърна стадото. То се бе насочило право към пасището на Маккъли, а напоследък всички бичета, които попадаха в техните земи, повече не се връщаха. Вече липсват около тридесет глави. Затова се опитах да удържа стадото.
— Сигурно затова е толкова лесно да се подплашат — с отвращение изрече той. — И на кого предполагаш, че трябва да благодарим за това?
Той вече не крещеше и тя видимо се отпусна. Изплакна устата си и отпи голяма глътка от манерката му, преди да отговори:
— Някои от животните имаха клеймото на Катлин. И изстрелите дойдоха от тяхната посока.
— Би могло да е някой от семейство Маккъли, но да е стрелял от земите на Катлин, за да си помислиш, че са те.
— Да, но Маккъли ми заявиха в лицето, че искат до края на седмицата да се махна, а не минава и седмица някой от семейство Катлин да не направи нещо, с което да ме накара да побързам да си тръгна. Освен това нито една от страните не се опитва да ме накара да се усъмня в другата.
Ейнджъл се замисли над думите й, докато гледаше как с треперещи пръсти тя се опитваше да развърже кърпата около врата си. Най-после клекна до нея и й помогна да се справи. Когато ръката му приближи, тя се отдръпна, но после остана да го гледа, докато отвързваше възела и издърпа кърпата.
— Трябваше да сложиш кърпата пред устата си — сърдито рече Ейнджъл, напръска червения плат с вода и й върна кърпата.
— Знам, но нямаше време да мисля за такива неща. Противно на това, което си мислиш, нямам голям опит. Наистина, израснала съм в ранчо, но никога не съм се занимавала със стадото така, както майка ми.
Той не каза нищо, а Каси изчисти прахта от лицето си с мократа кърпа. Когато свърши, Ейнджъл я взе и доизбърса някои места, които бе пропуснала. Девойката смаяно го изгледа.
— Защо си толкова мил?
Черните му очи срещнаха нейните.
— Няма да мислиш така, когато те напердаша здравата.
Смаяната Каси остана с отворена уста. Той протегна ръка и затвори устата й. След това отново напръска с вода червената кърпа и изтри лицето си. Нямаше много прах, тъй като бе проявил съобразителност и бе издърпал своята кърпа пред лицето си, преди да препусне в облака от прах, вдигнат от подивелите животни. Каси опипа крака си.
— Искаш ли да го погледна? — предложи младият мъж.
Тя го изгледа остро, но той изглеждаше напълно искрен. И все пак, да му позволи ръцете му докоснат голия й крак? Мисълта я накара да потръпне.
— Не, благодаря. Пръстите ми се движат, само са малко натъртени.
Ейнджъл намръщено огледа краката й.