Ангел на греха

Беше късен следобед, когато Каси най-после дочу конски тропот, въпреки че не бе сигурна, че е Ейнджъл, тъй като звукът идваше зад къщата. Тя нямаше търпение да изчака и побърза да заобиколи къщата. Стигна до конюшнята едновременно с Ейнджъл.

— Какво стана? — попита девойката преди още гой да слезе от коня.

Чупеше нервно ръце и сърцето и силно биеше в гърдите. Вероятно усилията й да изглежда спокойна и уверена не се увенчаха с голям успех. А и този вбесяващ мъж не й отговаряше веднага — е, може би имаше проблем с коня си, тъй като Марабел я бе последвала до конюшнята.

Ейнджъл й хвърли свиреп поглед от гърба на изправилия се на задните си крака кон.

— Струва ми се, че ти казах да държиш този звяр по-далеч от мен!

— Тя не би наранила… всъщност няма значение, — добави младото момиче, преди да изтича към къщата.

Влезе в кухнята, изчака Марабел да влезе след нея, а след това се измъкна навън като здраво затвори вратата след себе си. Последва я недоволно ръмжене, но Каси не му обърна внимание и хукна отново към конюшнята.

Ейнджъл вече бе слязъл от коня, но животното продължаваше да е неспокойно.

— Е? — настоя тя, леко задъхана.

Той поведе коня си към конюшнята и раздразнено подхвърли през рамо:

— Не съм застрелял никого, ако това те притеснява най-много в момента.

Обля я вълна на облекчение. Последва го в конюшнята, въпреки явното му раздразнение от срещата си с пантерата.

— Марабел не би те наранила… искам да кажа, ако не си събуваш ботушите, когато тя е наблизо.

Думите й го накараха да замръзне.

— Защо?

— Тя много обича крака, особено моите, но щом е в настроение няма нищо против и краката на другите. Харесва й да си трие лицето в тях, а понякога и да си чисти зъбите.

— Да си чисти… Как, по дяволите, го прави?

Каси се усмихна.

— Е, не като дъвче, уверявам те. Тя просто лекичко драска по краката със зъби, но това може да бъде малко болезнено, ако си с боси крака.

Уверенията й не го успокоиха, напротив изглеждаше още по-раздразнен.

— Нямам никакво намерение да го изпитам на свой гръб — изръмжа накрая и поведе коня си към най-близката клетка.

Каси сви рамене. От опит знаеше, че непознатите трудно свикват с Марабел, а още по-мъчно се отпускаха в присъствието й. Ейнджъл не правеше изключение, макар че имаше нещо, което го отличаваше от поведението на останалите. Явно беше, че е готов да застреля домашната й любимка, ако се почувстваше застрашен, докато другите предпочитаха просто да избягат. Тя щеше да продължи да го убеждава, че пантерата е безопасна, но в момента я измъчваха други по-големи грижи.

— Значи намери семейство Катлин?

Ейнджъл свали седлото на коня.

— Намерих ги — отвърна той.

— И?

— И те не останаха много очаровани от съвета, който им дадох.