Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Каси не знаеше какво да му отговори. Той беше ядосан, че се бе осмелила да го съди и може би имаше право. Ако тя беше на негово място, сигурно щеше да мисли същото, въпреки че не бе сигурна, дали ще има смелостта да се разправи с онзи негодник Драйдън.
Девойката се обърна напред и го изчака да се изравни с нея. Кафявите и сивите цветове на полето в низината се смениха със зеленината на хълмистата равнина край реката, където стадото пасеше. Пасището, на което двамата единствени останали работници на баща й бяха извели животните, бе само след едно възвишение, но на Каси й се струваше, че е на километри разстояние. Чувстваше се още по-изнервена и неспокойна.
— Вие сте прав — с извинителен тон заяви тя. — Онзи мъж е бил виновен, сякаш я убил със собствените си ръце, тъй като намерението му е било равносилно на убийство.
— Не винаги.
Докато го казваше не отделяше поглед от нея. Лицето му бе гневно смръщено, така че Каси не се усъмни, че му минаваха някои не особено ласкави мисли относно нея. Странно, но вместо да се уплаши, идеята й се стори забавна и тя му се усмихна.
— Не се боя, стига само да си го мислите.
— Какво?
— Да ми извиете врата.
Ейнджъл бутна шапката си назад, така че слънцето огря лицето му и лениво изрече:
— Това ли смятате, че си мислех?
Очите й се разшириха от престорена изненада.
— А нима е нещо още по-лошо?
Младият мъж се засмя от сърце.
— Предполагам, че извиването на врата е достатъчно.
— Но моят врат е слаб и много бързо ще се прекърши. Едва ли ще ви достави особено удоволствие.
— Е, тогава ще трябва да измисля нещо друго. Човек не може да получи истинско отмъщение, без да…
Не довърши. Прозвучаха два изстрела един след друг и Ейнджъл мигновено застана нащрек, въпреки че изстрелите се чуха от значително разстояние. Ниският тътен, който последва след няколко минути, не се нуждаеше от обяснение. И двамата бяха чували този шум и преди. Каси вътрешно простена.
— Да се махаме оттук! — заповяда Ейнджъл, когато първите подплашени животни се появиха в далечината — те се насочваха право към тях.
Ала тя нямаше намерение да последва съвета му.
— Това е стадото на баща ми — извика Каси, преди да пришпори коня си в галоп, за да прегради пътя на подивелите говеда.
Ейнджъл не можа да повярва на очите си.
— Лейди, насочихте се в погрешна посока! — изкрещя след нея той, но тя не спря.
Той се замисли за секунда. Дяволите да я вземат тази жена! Наоколо се простираха широки полета и двамата можеха спокойно да избегнат връхлитащите животни. Изруга цветисто, заби шпори в хълбоците на коня и препусна след нея.
ГЛАВА 9
Каси не се страхуваше да язди срещу стадото, поне не много. Тя знаеше какво прави. Беше го виждала и преди. Животните бяха подплашени от изстрелите. Нови изстрели щяха да ги накарат да се обърнат обратно. Трябваше само да изчака, докато се приближат, за да бъде напълно сигурна, че ще успее.
Затова стреля два пъти във въздуха, когато бе достатъчно близо до препускащите говеда. Ала ефектът не бе такъв, какъвто очакваше. Животните се обърнаха, но започнаха да обикалят в кръг, после стадото се раздели на две и Каси се оказа в средата между двете половини, които бързо приближаваха към нея.
Ейнджъл не можеше да стигне до нея — пътят му бе препречен от подивелите говеда. Той стреля във въздуха, но единственото, което постигна, бе отделянето на няколко бичета настрани. Животните бяха твърде много и се движеха прекалено бързо към него, за да успее да се вмъкне между тях. Каси бе като в капан в средата на стадото и доколкото той можа да види, бе загубила контрола върху коня си. Освен това нямаше никакво място и животното не можеше да се обърне само, за да може поне да препуска заедно със стадото. Конят се заплете, вдигна се на задните си крака и жената върху гърба му се свлече надолу.
Внезапен страх обзе Ейнджъл, много по-силен от онзи, който бе изпитал, когато за пръв път едва не загина. Сега вече бе свикнал да приема смъртта. Тя беше част от работата му. Ала това бе различно. Той продължи да препуска зад стадото, успя да се вреже между животните и изпразни пушката си, без да го е грижа какво ще улучи. Крещеше с всички сили, но продължаваше да препуска между ревящите и блъскащи се едно в друго животни. Сега поне се движеше с тях и приближаваше към нея, въпреки че още не можеше да я види.