Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— Може и да не е най-богатият на Криу’н Дич — отговори Братвин, — но прадядо му е бил достатъчно далновиден да построи космодрум върху част от владенията си. Затова семейството му, макар и не най-заможно като земевладелци, е най-богатото във всички други отношения в този свят.
Това обясняваше много неща.
Автомобилът тихо се носеше по градските улици.
Въпреки че градът беше най-гъстонаселеният на планетата, Хорн едва ли можеше да го смята за град. Пътуваха покрай космодрума. От току-що пристигнал кораб разтоварваха андроиди, те вървяха вкупом по летателното поле, сетне ги затвориха в оградена площадка.
Нима мнозина от тях са хора? Тази мисъл терзаеше Хорн. Нищо чудно, че Ларс Талибранд е бил удостоен с такава чест, защото е открил ужасната истина.
— Според мен, Съветник, това е част от вашето семейно състояние, нали? — попита той.
Талибранд, който седеше удобно облегнат отстрани, кимна.
Пътуваха по разнебитен път, не особено подходящ за подобен автомобил, през гори и поля, разорани от бедни арендатори, които използваха впрегатен добитък. На други работеха скъпи роботи, подготвяйки почвата за новата реколта. Всички тези поля принадлежаха на семейство Талибранд.
Вече се беше стъмнило, когато наближиха къщата. Тя беше дълго каменно здание с дървен покрив. Около нея се простираха градини, които напомниха на Хорн собственото му семейство и предизвикаха у него чувство на все по-засилваща се носталгия.
— Ще вечеряме един час след настъпването на тъмнината — му обясни Талибранд.
Влязоха в къщата.
— Моля да вечеряте с нас. Слугите ми са на ваше разположение. Те ще ви заведат в стаята ви. Вероятно багажът ви още не е пристигнал от града, но всичко, което намерите в стаята, е на ваше разположение.
Помещението бе много по-комфортно, отколкото всички други, които беше виждал досега на Криу’н Дич. Намери криундички костюм и за миг се поколеба, преди да го облече. Предпочиташе да си остане в земните дрехи. Тъкмо се облече и на вратата тихо се почука.
„Сигурно слугите на Талибранд са донесли багажа ми от града“ — предположи той и извика:
— Влезте!
На прага застана една жена, не, почти момиче. Бързо се шмугна в стаята и веднага затвори вратата. Опря гръб на нея и го погледна така, сякаш това й струваше огромно усилие.
Хорн беше твърде поразен, за да направи нещо повече, освен просто да я гледа.
След малко обаче тя се стегна и приближи до него.
— Моля да ме извините за нахълтването ми — изрече тя с напрежение, което го учуди, — но бях длъжна да дойда.
— Никога не съм имал нещо против, когато при мен са нахълтвали красиви момичета — глупаво отговори Хорн. — Може би искате да седнете?
Посочи едно от креслата.
— Не, страх ме е да остана. Ако Джен разбере, че съм идвала тук, много ще се ядоса. Наричат ме Мода Талибранд. Наистина ли сте дошъл тук да съобщите за смъртта на Ларс?
В гласа й прозвуча настойчива молба. Хорн се поколеба.
— Мода Талибранд — повтори той. — Тогава сте сестра на Ларс?
— Не. — Тя с гордо движение отметна глава. — Аз съм неговата вдовица.
Известно време Хорн асимилираше тази новина. Тя чакаше нетърпеливо, хвърляйки страхливи погледи към вратата, когато отвън се чуваха стъпки. Най-сетне не можа да издържи мълчанието и помоли:
— Ако обичате, отговорете ми!
— На вас ще кажа — бавно произнесе Хорн, — ако обещаете да не ме издадете, че дойдох тук не само за да съобщя за смъртта на Ларс, а и за да проверя дали не мога да продължа неговото дело. От моя страна е твърде дръзко, нали? Наистина не познавах вашия съпруг приживе. Ала откакто умря, го опознах много добре. Сега бих искал да се опитам да завърша делото му.
Тя го погледна, горната й устна трепереше. Понечи да каже нещо, но после се обърна и изхвръкна от стаята.
Хорн я видя отново на следния ден.
На вечеря тя не се появи на масата, на следния ден обаче по време на устроения от Талибранд обед седеше в единия край на дългата дървена маса в голямата зала. Беше облечена в черно, с черна лента в косите. От време на време вдигаше поглед и поглеждаше стола, драпиран в черно, който стоеше в другия край на масата.
Според Хорн обедът беше по-скоро предлог да се напълнят стомасите на гостите и да се изпият огромни количества бира, отколкото да се почете паметта на загиналия Ларс Талибранд. Джен произнесе реч, в която превъзнасяше добродетелите на брат си, но личеше, че думите не излизат от сърцето му. Братвин вероятно беше дошъл на помена като член на семейството — нали каза, че е техен далечен роднина. Той говори по-добре, но твърде дълго. Нетърпеливите слушатели — това бяха главно силни, набити младежи и мъже на средна възраст, както и няколко по-възрастни, които през цялото време си поплакваха — бързаха да се върнат към бирата.