Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— Това питие ни направи такива, каквито сме. — Братвин почти се смееше. — Бирата на Криу’н Дич е силна, каквито сме и ние, криундичанците. За ваше здраве!
Хорн отпи малка глътка. Сетне Братвин се облегна на стола и скръсти нозе.
— Цялата история — заповяда той — и колкото се може по-подробно!
Когато Дери свърши, в очите на Съветника беше застинал объркан израз.
— Защо е отишъл на Земята? — промърмори той. — На Криу’н Дич щеше да бъде в безопасност! Когато беше тук при второто си пътуване, нищо не спомена за опасността, която го грози.
— Вие познавахте ли го лично? — попита Хорн. — Много бих искал и аз да го познавам.
— Ларс и брат му Джен са ми далечни роднини. Ще изпратя да повикат брата на Ларс. Хубаво ще е веднага да му съобщим за смъртта на брат му, преди да го научи от хорските приказки. Още една чаша бира?
Хорн покри чашата си с ръка и отрицателно поклати глава.
— Сега можете ли да ми кажете с какво се занимаваше Талибранд?
Братвин вдигна рамене.
— Не зная. Мога само да ви кажа защо му дадохме това звание. Държахме името и външността му в тайна, за да си върши работата спокойно. Талибранд ми предостави доказателства, че големият син на едно от знатните семейства е отвлечен от престъпници и завистливи конкуренти. Ларс организира издирване на юношата, намери го и същевременно откри, че са отвлечени и други деца. Плащали са на някакъв безсъвестен търговец да прави това. Децата откарвали далеч, още по-далеч от Ърсуърлд, и там ги боядисвали в синьо.
— Там са ги подготвяли и са ги изпращали при другите андроиди, така ли?
Хорн се наведе напред, без да диша, а мислите се носеха в главата му като вихър. Братвин го погледна с уважение.
— Точно така! Но Ларс Талибранд не спря дотук. Опита се да разследва докрай тази ужасна история. Той откри множество отвличания на различни планети и в някои случаи дори успя да върне децата на родителите им. Отвличанията толкова объркаха нашия Съвет, че дори бяхме склонни да забраним търговията с андроиди. По-добре така, отколкото непрекъснато да пропускаме тази стока през Криу’н Дич. Откъде можехме да бъдем сигурни, дали това са андроиди или човешки деца? Но Ларс и брат му уверено твърдяха — или поне брат му, както си мисля, — че подобни случаи са сравнително малобройни, защото отвличането на деца и превръщането им в андроиди не би могло да остане незабелязано от другите хора. Освен това ние сме много зависими от митата и данъците, които получаваме от посредниците на търговците, макар на мен лично това съвсем да не ми се нрави. Все пак земните хора и самата Земя са местоназначението на повечето андроиди. Ала те вероятно го възприемат другояче.
Хорн бавно поклати глава.
— Срещал съм андроиди, които ми харесваха повече от някои хора от собствената ми раса. Да, точно така, както вие вече казахте, без тяхна помощ аз нямаше да осъществя пътуването си. — Сетне се намръщи. — Струва ми се странно, че децата са изчезвали по този начин и това не е предизвикало тревога сред обществеността.
Братвин тъжно се усмихна.
— На вас, човек от Земята, това ви се струва невъзможно, но…
Той протегна ръка и вдигна от пода до стола си череп от жълта кост с широко отворена челюст. От края на муцуната до тила беше дълъг колкото човешка ръка.
— Това е череп на див звяр, който застрелях преди две години в собствените си владения — сухо продължи Братвин. — Той уби дъщерята на един от моите хора, момиче на дванадесет години. Вие сте имали твърде много време, за да направите Земята такава, каквато е, Хорн, а нашият свят и днес още е див.
— Значи изчезналите деца…
— Също толкова вероятно е да са станали жертва на диви зверове, както и на хищници в човешки образ.
— Разбирам ви — замислено изрече Хорн. — Това обяснява странната връзка с андроидите, която като червена нишка преминава през всички произшествия, последвали смъртта на Ларс Талибранд. Споменах за това в разказа си. Безспорно андроидите са знаели с какво се занимава той.
— Безспорно! Чувал съм самият Ларс да казва, че ще успее да установи, че точно те са отвлечени от родителите им човешки деца, а не са създадени в една от химическите фабрики.
— А къде се изработват другите андроиди? Приятелят ви Ларс дали ви е казал?
— Това е странен въпрос. — Братвин се намръщи. — Не, не ми е казвал. Колкото по-малко си имам работа с търговците на андроиди, толкова по-добре се чувствам. Изобщо не ме интересува на кой от световете се намира тази инфернална, адска, магьосническа кухня.
Върху въпроса за произхода на андроидите отново падаше мъгла.