Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
Хорн се опита да налучка:
— Не разбирам защо ги правят толкова далеч извън познатите системи, а оттам ги карат на Земята? Защо техните производители не са построили фабрики тук или дори на Нюхолм, щом не искат да живеят на Земята?
— Що се отнася до нашия свят, мога да ви отговоря. Ние не искаме да си имаме работа с тази търговия повече, отколкото е необходимо. Смятам, че и на останалите светове мислят по същия начин. Има нещо неестествено да гледаш хора, които живеят, мислят, хранят се, спят и боледуват, ала са създадени в резултат на някакъв изкуствен процес. Те са хора във всички отношения, с изключение на едно.
— И какво е то?
— Андроидите са стерилни. Да, дори е установено, че мръсниците, които са отвличали децата, са правели стерилни жертвите си, за да бъдат еднакви с останалите андроиди.
Девойката, която им беше донесла бира, се върна и тихо каза нещо на Братвин. Съветникът бързо отговори, стана и погледна Хорн.
— Братът на Ларс е тук. Като получил съобщението, веднага дошъл, за да поговори с вас.
Хорн също стана, щом Джен Талибранд влезе. Беше учуден, като видя толкова различен от Ларс мъж.
ГЛАВА ХIV
Джен Талибранд беше висок, с дълго лице и тъмни, близко разположени очи под черни вежди. Не само тялото, но и ръцете, и краката му бяха дълги. Грижливо сресаните му тъмни коси се къдреха на тила му.
Дрехите му бяха със същата кройка като на Братвин, но с по-богати украшения от златни нишки върху черния фон, а и коланът му бе украсен със скъпоценности. На показалеца на дясната му ръка имаше пръстен, вместо ботуши носеше ниски обувки с токи, обсипани със скъпоценни камъни.
Ръката, която протегна за поздрав, беше мека и малко влажна. Гласът му бе тих, говореше английски почти толкова добре като Братвин.
— И така, сър, вие сте човекът от Земята, който е проявил такава грижа за съдбата на моя нещастен брат и дори сте пристигнал тук, за да ми съобщите за смъртта му. Благодаря ви, макар че вашата вест, разбира се, е ужасна.
— Седни, Джен — тихо каза Братвин, — и не се опитвай да се правиш, че си дълбоко потресен.
Джен Талибранд се огледа, ясно се виждаше, че устните му ей сега ще изрекат ругатня.
— Наистина. Очаквах това, защото Ларс често поставяше на карта живота си, откогато толкова глупаво се замеси в този проблем, мъчейки се да го реши.
Седна на стола, скръсти нозе и се облегна. Сетне взе чашата с бира, която му поднесе девойката.
— Разкажете ми как е станало — помоли той. — Вероятно е било на Земята, защото вие сте оттам.
Хорн кимна и накъсо му разказа. Когато завърши, Джен поклати глава.
— Предупреждавах го, но той не ме слушаше. Ако беше последвал съвета ми, щеше да си живее мирно и тихо в имението си.
— Може би щеше да живее — избоботи Братвин, в гласа му звучеше сарказъм, — но не мирно.
Хорн разглеждаше лицето на Талибранд, като безуспешно се опитваше да прочете по него истинските му чувства.
— Ларс по-голям или по-малък брат ви беше, мистър Талибранд?
Нещо в него се обърна, преди да получи отговора.
— Той беше три години по-малък от мен и за ваше сведение не „мистър“, а „съветник“. Аз съм Съветник на честта.
Хорн се изкашля.
Талибранд стана.
— Утре ще направим помен за брат ми. Вие не познавате семейството ни, мистър Хорн.
Той подчерта думата „мистър“ по начин, чието значение не убягна на събеседника му.
— Тук не е прието да правим помен, като каним странични хора, само семейството и близките приятели, които е споменал починалият, проявявайки последната си воля. Брат ми, естествено, не е оставил никакви наставления, поне в последно време, когато си беше тук, между пътешествията от планета на планета, но съм сигурен, че би искал и вие да присъствате.
Тъмните му очи мрачно горяха.
Хорн погледна Братвин, но той не му направи никакъв знак. „Сега вече е невъзможно да отклоня поканата“ — помисли си той.
Стана, поклони се и отговори официално:
— Това ще бъде чест за мен.
С крайчеца на очите си забеляза, че Братвин му кимна, съгласявайки се.
— Поканен сте за тази нощ и можете да останете, колкото искате — каза Джен Талибранд.
Той смяташе, че съгласието на госта се разбира от само себе си. Заповяда на двама от слугите си да вземат багажа на Хорн от хотела, където се беше настанил след пристигането си на Криу’н Дич.
Сетне го покани в разкошния си автомобил. Този модел беше модерен на Земята преди две години, но откакто беше пристигнал, Хорн не видя на Криу’н Дич нищо, което можеше да се сравни с тази кола.
— Според мен Съветник Талибранд хич не е беден — отбеляза Дери.