Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— Не е — усмихна се Хорн. — Също както говорехте за андроидите — за моето семейство е по-добре да си има работа с роботи. Тези, които сега се намират в трюмовете на вашия кораб, са направени във фабриките на дядо ми.
Шембо бавно кимна. Движението се предаде на тялото му и близо минута той се клатеше във въздуха като огромно махало. Още повече усложни люлеенето, изваждайки пакет цигари от джоба си. Предложи и на Хорн.
— И защо пътешествате?
Хорн се поколеба. Шембо направи много за него. Очевидно никога не си е имал работа с хората, свързани с Ларс Талибранд. Но ще е по-сигурно, ако се придържа към първоначалната легенда.
— Дядо ми иска аз да наследя бизнеса му — отвърна той, вдигайки рамене. — Само че не ми харесва особено да седя зад бюрото и да смятам. Обясних му, че искам да се погрижа за износа. Затова той ми нареди да предприема това пътуване и да огледам всичко лично.
— Така, така — Шембо се обви в гъст облак дим. — И далеч ли отивате? По-далеч от Криу’н Дич?
— Може би по-далеч, а може би и не. — Хорн реши да пусне въдица. — Беше ми интересно да замина от Земята в Космоса, за да разбера откъде идват андроидите, които получаваме от търговията си. Спомням си, веднъж дядо каза, че с удоволствие ще започне и изработката на андроиди.
Шембо се изхили.
— Няма да може да го направи — откровено каза той.
— Вероятно. Поне аз никога повече не съм чувал да се говори за това.
Капитанът протегна ръка с два кръстосани пръста.
— В търговията с андроиди всичко е абсолютно стабилно. Хората, които се занимават с това, знаят какво правят и никой освен тях не може да се намеси в тази работа.
— Навярно е така — съгласи се Хорн.
Той се намръщи. Разбира се, това не беше опит да се наруши монопола, за който Талибранд е получил гражданство на всички тези планети, или пък може би беше именно така? И, най-сетне, доколкото успяваше да събере късчетата, които му бяха известни, в една обща картина, всички светове, участващи в търговията с андроиди, ги използваха като разменна монета, а дори и като мито. Като окончателен получател на андроидите, Земята ще бъде единствената потърпевша, ако монополът внезапно повиши цената, но тя е достатъчно богата, за да се справи сама с това.
И все пак работата на Талибранд в някаква степен се отнасяше до андроидите и информацията, с която той разполагаше, беше толкова опасна, че са го преследвали и убили.
— Шембо, на кораба си сега превозвате около една трета от роботите, които са докарани от Земята. Какво е станало с останалите?
Капитанът се втренчи в него.
— Та нали вие сте човекът, който трябва да знае! Това е ваш бизнес, а не мой.
Хорн осъзна, че е изтърсил глупост, и се опита да замаже положението.
— Ще се изразя по-точно. Само исках да зная какво е съотношението на роботите на различните светове. От Земята до Нюхолм за един андроид дават осем робота. Вие докарахте много андроиди, но взехте сравнително малко роботи. — Той се поколеба. — Разбира се, и това струва нещо, ала…
— А, сега ми стана ясно. — Шембо вдигна вежди. — Във външните светове, далеч зад Криу’н Дич, андроидите са добри и евтини. Разбирате ли? А роботите, обратно — колкото по-далеч от Земята, толкова са по-скъпи, цената им надвишава тази на андроидите. Естествено ние също изработваме роботи, но те са много по-лоши от докараните от Земята. Вашите са много по-добри. И колкото по-далеч, толкова са по-скъпи.
Разбира се, това беше съвсем ясно.
Ако андроидите идваха отнякъде зад Ърсуърлд, тогава варирането в цената им беше много логично. Върху нея влияеха и загубите, за които говореше Диз, като гледаше свитите под дъжда фигури. Колкото по-далеч трябваше да се транспортират, толкова загубите бяха по-големи и толкова по-скъпи ставаха андроидите.
Шембо многословно описа положението и обясни колебанията в цените на пазара. Хорн го слушаше с половин ухо.
Талибранд е получил званието Гражданин на Галактиката на Криун’н Дич. Безспорно това е станало официално и правителствените служители вероятно ще могат да му разкажат защо го е получил.
ГЛАВА ХIII
— Не, не мога да ви отговоря защо дадохме на Талибранд това звание — студено изрече Съветникът на честта. — Бих искал да зная защо ми задавате такива безсмислени въпроси!
Братвин беше много дебел, среден на ръст мъж. Беше се излегнал във високо, подобно на трон кресло от черно и жълто естествено дърво, тапицирано като че ли със синя животинска кожа.
Носеше черна туника, дълъг черен брич, пристегнат в кръста с позлатен колан, кожените му ботуши стигаха до прасците. Английският му беше великолепен, макар и със същия акцент като на Шембо.