Търговци на роби в космоса

Хорн усети, че почервенява под резкия поглед на Съветника на честта. Беше съвсем безпомощен. От самото си пристигане на Криу’н Дич се чувстваше изгубен, защото тук срещна наистина чужд свят. В сравнение с него Нюхолм беше почти провинция на Земята, с малки разлики. Но тук…

Братвин насмешливо наблюдаваше Хорн, който разглеждаше залата. Дери забеляза жени в дълги бели дрехи. Много от тях бяха млади и миловидни. Мъжете бяха облечени почти като Братвин. Изглеждаха по-мъжествени и по-силни, отколкото Хорн в неговия земен костюм. Ниски тавани с масивни греди, стени от изсечени каменни блокове с тесни прозорци, твърдият под постлан с животински кожи — всичко това придаваше на помещението варварски вид.

Той повиши глас, за да бъде уверен, че всички в залата ще го чуят, погледна Братвин право в очите и произнесе:

— Нима за вас не е важно да разберете защо беше убит един от Гражданите на Галактиката?

— Какво?

Братвин се напрегна и изправи гръб в креслото. Втренчи се в Хорн.

В същия миг прозвуча отчаян вик.

— Какво казахте?

Сред присъстващите, които знаеха английски, се разнесе бърз шепот, последван от възбудени викове.

Братвин ги погледна строго, призовавайки ги към тишина.

— Доказателства! — извика той.

— Дойдох от Земята на Нюхолм, защото и Талибранд е дошъл на Земята от Нюхолм — предпазливо започна Хорн. — От Нюхолм заминах за Криу’н Дич, защото и Талибранд е дошъл на Нюхолм от Криун’н Дич. Знам го, понеже имам ето това.

И той, без да бърза, извади портфейла на Талибранд.

Братвин веднага стана, изтръгна портфейла от ръцете му и сведе поглед. Когато отново вдигна очи, гледаше не Хорн, а събралите се в залата хора.

— Вън! — заповяда той.

Сетне произнесе няколко думи на резкия криундички език. Дери вече беше научил много неща от Шембо, за да разбере, че не е нужно Братвин да повтаря заповедта си.

Скоро останаха сами в огромната зала, където гласовете им гръмко ехтяха, и потупвайки портфейла, Съветникът замислено погледна Хорн.

— Вие сте почти юноша.

Дери не се опита да отрече този факт. Братвин стана и слезе по няколкото стъпала от площадката, на която стоеше креслото му. Заразхожда се напред-назад из залата.

— Е, добре — каза най-сетне, — пристигнал сте тук, както обяснихте, за да разберете къде отиват роботите, които продава вашето семейство. Изгубихте десет дни, за да измолите аудиенция от мен, а аз непрекъснато я отклонявах, защото не исках да си пилея времето за високопоставени глупци от Земята. Този свят много се различава от вашия, младежо. При вас всичко идва практически от само себе си: машините, андроидите, роботите, всичко. А ние тук трябва да работим. Сами движим живота на нашата планета. Не разчитаме единствено на зъбните колела, електрическите вериги и синьокожите хора. Това означава, че си имам и друга работа, освен да водя безполезни разговори и да сипя цветисти комплименти.

Обърна се и погледна Хорн право в очите. Сетне протегна ръка със снимката на Талибранд, така че ъгълчето й сочеше в гърдите на младежа.

— Защо, дявол да го вземе, не казахте веднага причината за пристигането си тук?

— Защото Талибранд беше убит — рязко отговори Дери, — защото онези, които го убиха, се помъчиха да убият и мен на дуел на Земята, а на Нюхолм се опитаха да ме отвлекат, понеже Талибранд умря и не успя да довърши работата си и убийците му искаха да се уверят, че никой няма да я довърши.

— Може би вие искате да я довършите? — учудено подхвърли Братвин.

— Искам да се опитам. Но все още не знам какво изобщо представлява тя. Помислих си, че съм длъжен да посетя планетата, където му е даден този документ. — Хорн кимна към сивия портфейл. — И всичко да си изясня.

— Трябва да излезем оттук — каза внезапно Братвин. — Мисля, че се налага да се настаним по-удобно и да поговорим.

Изрече къса заповед и незабавно се появи девойка в дълга до земята дреха. Братвин произнесе нещо на криундички.

— Добре, засега ще приключим днешната аудиенция — обърна се към Хорн, след като привърши с нарежданията. — Да вървим в моя работен кабинет. Там ще пийнем нещо, а после вие ще ми разкажете цялата история.

Работният му кабинет се намираше в другия край на сградата. Беше малък, стените му бяха изградени от същите каменни блокове като на залата. Цялата мебелировка се състоеше от груба дървена маса и няколко неголеми стола, запълващи почти цялото пространство. Покрай стените висяха лавици с книги, някои от които докарани от Земята. Девойката донесе кана и две чаши и наля в тях кисела на вкус напитка.