Търговци на роби в космоса

Те обработваха човешки деца!

Хорн се впусна към пазачите като луд, но беше твърде слаб. Удар в сляпото око го повали, почувства, че в ръката му бият инжекция.

— Това ще го успокои — каза нечий глас.

Когато Хорн дойде на себе си, кожата му вече беше синя.

Той гледаше, без да вярва, ръцете си — бяха сини като на андроидите. Бяха му взели дрехите и го бяха покрили само с обикновеното пончо. Хорн го махна и видя, че е син от главата до петите.

Отчаяние изпълни душата му.

Затвориха го заедно с много андроиди хора — стоката, която утре сутринта трябваше да вземе Плуриуел.

Отначало те го наобиколиха с любопитство, но той им закрещя и го оставиха сам.

И така, значи налудничавото му приключение завърши. Той научи всичко, което искаше. Не съществуваха никакви фабрики за андроиди. Имаше само човешки деца, отвличани от родителите им.

Тук, зад външната граница, където световете бяха бедни и бяха принудени да водят войни, където фронтовете непрекъснато се променяха и не можеше със сигурност да се определи кои планети са колонизирани и кои не, търговците на андроиди жънеха своята реколта.

След това докарваха децата тук за обработка. Повечето бяха твърде малки, за да разбират какво им предстои.

По-големите използваха само да попълват бройката. За тази цел ги подлагаха на промиване на мозъците и им изтриваха спомените за миналия живот.

Всичко това Хорн разбра от различни разговори с андроидите, с които бе натоварен на кораба. Повечето бяха глуповати. Без всякакви въпроси приемаха всичко, каквото им казваха — че са произведени във фабрика. А защо не? В края на краищата истината за раждането на човека се струва на много деца невероятна. Лъжата за изкуствения им произход се набиваше толкова здраво в главите им, че те вярваха в нея, както фанатиците в своята догма. Макар че бяха способни да задават въпроси за произхода си, никога не вярваха на нищо друго, освен на това, което им разказваха.

Синята кожа… Хорн постепенно намери обяснението. Това беше полужив разтвор от протеини, които реагираха, свързвайки се с кожните секрети, и непрекъснато се възобновяваха с умирането на кожните клетки.

Той гледаше спътниците си и се запита дали сред тях има някой, който по-късно ще стане като Дорди. Беше виждал мнозина, които можеха да станат като Бърл — изкусни майстори. Но къде бяха умните, търсещите умове като Дорди?

И тази загадка намери решението си. Непокорните умове, които биха могли да задават ненужни и твърде опасни въпроси, своевременно биваха изолирани от общата маса деца андроиди и ги изпращаха в друг лагер на другия край на планетата, където ги възпитаваха и обучаваха по съответен начин. Освен това ги подлагаха на двойна обработка, за да станат безопасни.

Сигурно Ларс Талибранд е предполагал, че това е възможно, и е бил много близо до получаването на окончателните, решаващи доказателства за престъплението. След като разбрали, че се е доближил до разкриването на тайната и много скоро ще го направи, те са започнали да го преследват.

Но Ларс Талибранд така и не успял да види процеса на обработване на хората и превръщането им в андроиди, както се удаде на Хорн. Ето защо той научи неизмеримо повече за всичко това от Талибранд. Въпреки всичко обаче Ларс е бил достатъчно предпазлив, за да запази свободата си. Затова Хорн усети горчивия вкус на истината върху устните си, когато си спомни думите на придружителя му в лагера на андроидите: „Твърде скоро някой ще го застреля, ако се мъчи да доказва, че в действителност е човек, а не андроид. Сигурно всички ще повярват, че при произвеждането му се е промъкнал някакъв дефект и този андроид е полудял и не е годен за нищо.“