Дългът към удоволствието

Действително, обезкостената агнешка плешка с кайсиева плънка е от ястията, бележещи революция в кулинарното изкуство, съизмерима с революциите, предизвикани от Коперник и Айнщайн, или от някои велики открития в областта на математиката, да речем, на Манделброт, които ни карат сериозно да се замислим дали въпросният гений е открил наличието на предварително съществуващ в идеален или потенциален порядък — обект, или просто е „измислил“ принципа, както може да се измисли и нов вид тирбушон или тиган. С други думи, въпросната рецепта показва, че агнешкото и кайсиите влизат в една от онези комбинации, представляващи не просто сбор от взаимно допълващи се компоненти, а съчетание в по-висока степен на неизбежност — вкус, който съществува в Божието съзнание. Съчетанията от този род действат като логическо откритие: бекон с яйца, ориз със соев сос, стек с пържени картофи, ягоди със сметана, агнешко с лук, спагети с гъби, арманяк със сушени сливи, портвайн със синьо сирене, бяло вино с гъши дроб, рибена чорба с чесън. За чревоугодника изследовател усещането при първия допир на небцето до всяко от тези съчетания е сравнимо с усещането на един астроном, който току-що е открил нова планета. Може би най-близка е аналогията с изкуствата: творецът, отдал живота си на което и да било изкуство, с течение на времето преминава през периоди на отегчение, емоционален дефицит, отрицание на обществените норми, усещане за déjà vu и съзнание, че е тръгнал тепърва да открива Америка. В един миг обаче, тъкмо когато човек започва да чувства, че го наляга творческата умора, че е на прага на пълното изчерпване и оттук нататък нищо не би могло да го развълнува, изневиделица се появява нещо абсолютно ново, някакво внезапно откритие — ново звучене, нов творчески похват или нова техника, — чийто съживителен ефект е подобен на ефекта, който би предизвикала върху някой полярен изследовател изровена от снега раница с провизии: само при вида й изтощеният покорител на ледовете си представя как ще пирува, вместо да глозга кокалите на нещастните си кучета. По същата логика откриването на нов творец е находка, предлагаща нови творчески ресурси — достатъчно е да си припомним първото си докосване до Маларме или късния Бетовен. (Е, има глупаци, които твърдят, че са изпитали подобно нещо и в съприкосновение с творбите на брат ми.)