Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Дългът към удоволствието
Дългът към удоволствието - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългът към удоволствието

Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:

Тарквин Уинът, англичанин на неопределена възраст и с благородно потекло, е голям гастроном, отличен разказвач, сластолюбец с безупречен вкус и невероятна ерудиция. Освен това е напълно луд, а историята му, разказана през призмата на онази основна и висша човешка страст — любовта към изтънчено приготвената храна, — е истински литературен деликатес за хората с чувствително небце и вкус към по-изисканите неща в живота.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 86
Перейти на страницу:

Действително, обезкостената агнешка плешка с кайсиева плънка е от ястията, бележещи революция в кулинарното изкуство, съизмерима с революциите, предизвикани от Коперник и Айнщайн, или от някои велики открития в областта на математиката, да речем, на Манделброт, които ни карат сериозно да се замислим дали въпросният гений е открил наличието на предварително съществуващ в идеален или потенциален порядък — обект, или просто е „измислил“ принципа, както може да се измисли и нов вид тирбушон или тиган. С други думи, въпросната рецепта показва, че агнешкото и кайсиите влизат в една от онези комбинации, представляващи не просто сбор от взаимно допълващи се компоненти, а съчетание в по-висока степен на неизбежност — вкус, който съществува в Божието съзнание. Съчетанията от този род действат като логическо откритие: бекон с яйца, ориз със соев сос, стек с пържени картофи, ягоди със сметана, агнешко с лук, спагети с гъби, арманяк със сушени сливи, портвайн със синьо сирене, бяло вино с гъши дроб, рибена чорба с чесън. За чревоугодника изследовател усещането при първия допир на небцето до всяко от тези съчетания е сравнимо с усещането на един астроном, който току-що е открил нова планета. Може би най-близка е аналогията с изкуствата: творецът, отдал живота си на което и да било изкуство, с течение на времето преминава през периоди на отегчение, емоционален дефицит, отрицание на обществените норми, усещане за déjà vu и съзнание, че е тръгнал тепърва да открива Америка. В един миг обаче, тъкмо когато човек започва да чувства, че го наляга творческата умора, че е на прага на пълното изчерпване и оттук нататък нищо не би могло да го развълнува, изневиделица се появява нещо абсолютно ново, някакво внезапно откритие — ново звучене, нов творчески похват или нова техника, — чийто съживителен ефект е подобен на ефекта, който би предизвикала върху някой полярен изследовател изровена от снега раница с провизии: само при вида й изтощеният покорител на ледовете си представя как ще пирува, вместо да глозга кокалите на нещастните си кучета. По същата логика откриването на нов творец е находка, предлагаща нови творчески ресурси — достатъчно е да си припомним първото си докосване до Маларме или късния Бетовен. (Е, има глупаци, които твърдят, че са изпитали подобно нещо и в съприкосновение с творбите на брат ми.)

Интересно, че по отношение на вкуса, също както по отношение на хората, подборът на взаимно допълващи се компоненти е истинска загадка. Необяснимо е това дълбоко заложено единство в многовариантността, което взима власт над нас в мига, в който някой трепет на духа ни долови отсреща вибрации със същата честота (без да забравяме обаче, че ефектът на резонанса при някои честоти се превръща в неуправляема природна стихия — помислете си само как с едно докосване клавишът на органа може да срине цяла катедрала или как някои ветрове, достигнали точно определена скорост, могат да съборят висящ мост.) Когато действа обратният принцип — в случаите на неприязън или непоносимост, — ефектът е също толкова мощен, ако не и повече. Спомням си например, че след като отрових Херкулес — хамстера, за който трябваше да се грижи Бартоломю, — известно време пазех остатъка от отровата в ученическата си раница и току я изваждах да си я погледам, сякаш бе снимка на любимата ми братовчедка. Представях си и търговеца, който ми продаде тази отрова (бях му я платил с грижливо заделяни джобни пари — изчислявах колко бонбона ми се иска да си купя и си позволявах само половината): с проскубаните си вежди и болезнено зачервени ноздри той приличаше на изтормозена животинка в долнопробен магазин за домашни любимци — хамстер, миг преди да опъне крачка от вече действащата отрова, или пък костенурка, току-що излязла от продължителна дрямка. Не мога да забравя погребалната физиономия, с която ми подаде синята кутийка с белезникав прах на бучици, сякаш ми предлагаше ковчег. В мига, в който му връчих изстраданите си франкове (колосаният маншет на ризата му стърчеше като кюнец изпод захабената бяла престилка), някакво пакостливо дяволче ме накара тихичко да му подметна: „Решил съм да отровя хамстера на брат ми.“ Той се усмихна и до ден-днешен не знам дали снизходително реши, че това е детска измишльотина, или съзнателно прие да е мой съучастник. Когато поръсих с отровата слънчогледовото семе, с което брат ми хранеше Херкулес, все още не подозирах, че един ден човечеството ще преосмисли отношението си към тази главно птича храна и ще заключи, че тя е напълно подходяща и за хора. Все пак, длъжен съм да призная, че персийската рецепта за кекс със слънчогледово семе е доста приемлива.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)