Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Ти и бездруго крадеш всичко, каквото пожелаеш, не съм ли права!
— Аз съм почтен търговец — отвърна кротко Джони.
— И търговията ти се свежда до обира на нечие притежание, нали?
— Вземам само онова, което е било отнето от мен самия, като се старая да защитавам семейството и земята си. Търгувам с едър рогат добитък, овце, вълна и вино — отговори Джони с усмивка. — Флотилията от търговски кораби, които са мое притежание, в момента се опитва да убегне на английската флота. Сега на Стария континент има много печалба след двегодишната война.
Джони изглеждаше невероятно привлекателен в креслото, в което се бе отпуснал небрежно. Беше с меко шотландско наметало от кариран плат. Изпод бричовете му измъкваха мускулестите дълги крака, протегнати напред. Токите на обувките му бяха диамантени и Елизабет не се усъмни нито за миг, че наистина няма нужда от нари.
Ясните му очи се вгледаха в нейните и с мек тон той каза:
— Мисля, че зная отговора на този въпрос. Ела да седнеш при мен.
— Не — каза почти шепнешком Елизабет. — Не искам.
— Напротив, искаш.
Откъде можеше да знае, че наистина иска да седне при него?! Елизабет неволно пристъпи крачка назад, сякаш това щеше да увеличи разстоянието помежду им и Джони нямаше да може да я достигне.
Джони се изправи, без да се приближава към нея, за да не я изплаши още повече.
— Толкова време се опитвах да те избягвам — каза тихо той. — Никога досега не съм постъпвал така спрямо която и да е жена.
Той замълча, сякаш за да подреди хаотичните си мисли и чувства. В същото време осъзнаваше, че единственото му желание е да я сграбчи в прегръдката си.
— Роби ми е по-скъп и затова успях да се предпазя от теб. Имах намерение да се сдържа и тази вечер. Затова изпратих първо слугата да те предупреди за моето идване тук, което никак не е лесно за мен самия.
Джони прокара тревожно пръсти през косата си, забравил, че я бе вързал на опашка.
— О, Господи! — възкликна той, едновременно изненадан от това, че е раздърпал косата си, и от безпомощното състояние, в което се намираше. — Ти наистина ме подлудяваш! — призна той, като сам се чудеше каква сила го възпира, за да не я сграбчи в ръцете си. — Страхуваш ли се от мен?
Самата тя бе изненадана от собствените си объркани чувства и уязвимостта си. Между тях настъпи пълна тишина.
— Кажи ми нещо — помоли Джони, обезпокоен от нейното видимо объркване и бушуващите в душата й чувства.
— Не се страхувам от теб… по-скоро от самата себе си — прошепна накрая Елизабет, като се пресегна към един от близките столове, за да се подпре и спре треперенето на тялото си. Тя вече не можеше да прецени до каква степен я привлича и изкушава Джони. Нито един мъж досега не й бе въздействал по такъв начин.
А бе виждала много и всякакви мъже, канени от баща й като кандидати за ръката й. Никога при вида на мъж не се бе вълнувала така, че цялото й тяло да трепери. Никога, преди да срещне Джони, сърцето й никога не бе туптяло с такава скорост.
Лицето й бе поруменяло от вълнението. Елизабет почувства как я залива мощна гореща вълна на непознати досега страсти…
Очите му се сведоха за миг към ръцете й, обхванали здраво облегалката на стола, след което той отново я погледна.
— Позволи ми да те прегърна — каза Джони с тих, развълнуван глас и протегна ръка към нея.
Нито един мъж не бе казвал тези думи на Елизабет. Никога преди не бе чувствала нежността и ласката на мъжките ръце. Като много други млади момичета, тя просто бе продадена на възможно най-високата цена, макар самата женитба да бе сполучливо прикритие на тази най-обикновена сделка.
— Няма да ти причиня никаква болка — увери я Джони и като се приближи до нея, нежно освободи стиснатите й около облегалката пръсти.
Елизабет му вярваше, въпреки огромния му ръст и силата, която излъчваше жилавата мъжка ръка, обхванала нейната. Беше се надвесил над нея и тя се опитваше да разбере що за човек е всъщност Джони Кари — прославеният бандит от границата, разбойникът, който носи обувки с диамантени токи и изтънчено облекло, или…
— Не ме е страх, че ще ми причиниш болка — каза Елизабет и го погледна право в очите, усещайки топлината на неговите длани, обхванали ръцете й. После тя се усмихна очарователно и зелените й очи проблеснаха като изумруди йод гъстите мигли. — Страх ме е, че лесно и бързо ще бъда забравена.
Джони се усмихна ведро, при което очарователното му лице се открои на фона на разрошените тъмни коси. Когато той ги отметна небрежно назад, Елизабет забеляза за пръв път една златна обица, дискретно закачена на лявото му ухо.