Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
— Е-е-е, та к’во? — попитал Дането.
— Она отважда, у съдо! — отговорил Сали.
— Какво ще прави там? — пита Дането.
— Отважда да подаде молба против теб дек си счупил онаа работа на мъжо й.
— Ти откъде знаеш?
— Я не съм ли ти казал? Одила е при адвокато Папукчиев да й пише жалбата. Она сака затвор и много пари.
Като светкавица Дането пресякъл улицата и се намерил на другия тротоар. Точно пред Алековата фурна срещнал жената. Коленичил пред нея, хванал й ръката с две ръце и започнал да я целува. Жената останала като гръмната от неочаквания жест на Дането.
— Мила Госпожо! Коленопреклонно Ви моля за прошка! Аз не съм виновен! Не съм счупил нищо! Може Салията да е. Смилете се над мен и не ме вкарвайте в затвора! — молел се Дането със сълзи на очи.
Жената отначало нищо не разбрала, но когато видяла отсреща ухилената физиономия на Салията се сетила. Освободила си внимателно ръката, помилвала Дането по фуражката и усмихната му рекла:
— Стани, Дане! Господ и аз ти прощаваме! Мъжът ми си е виновен! Знаеш къде живеем и ела утре преди обяд да ти дам нова фуражка и куртка!
На другия ден след обяд Дането, с нова фуражка и куртка, подарил на Сали старите с думите:
Заповядай! С акъл си ги изкара!
КАРАКОНДЖО
Караконджо е герой от много по-късно време. Като малък лежал от детски паралич, което дало отражение в ходенето и говора му. Като ходеше си влачеше краката и говорът му беше провлечен. Казано е, че когато Господ взема едно, дава две. Щедро го бе дарил с мързел и добър апетит. След многогодишно учене в началното училище, когато неговите връстници тръгнаха по донаборни комисии, той реши, че е време да привърши с науките и да се заеме с ползотворен труд. Отначало се въртеше около пазара. Тоя го почерпи, оня му Даде нещо и така минаваха дните му. Родителите и познатите го изпращаха по покупки. Това беше стихията му. Търговец не можеше да го излъже или да му даде некачествена стока.
В една студена януарска утрин Караконджо тръгнал за мляко в млекарницата. Дали от хлъзгавия път, дали от бавния му ход, но когато дошъл пред млекарницата имало голяма опашка. Това обаче не го смутило и той леви, леви, та пред всички влязъл в млекарницата. Хората от опашката възнегодували и започнали да го хулят. По средата на опашката се намирала една от неговите учителки. За да умилостиви опашката, тя казала:
— Оставете го, не виждате ли, че е шашав?
Излязъл Караконджо с пълна чанта и си тръгнал. Когато се отдалечил на безопасно място, се обърнал и викнал към опашката:
— Е-е-е, шега! — той не можеше да каже „С“ — кой е шашав, язе или вие? А, мръзнете шега да ви… мамата! — и усилил хода за дома.
По-късно отиде на работа в хлебозавода. Подлеза на гарата не беше направен и работниците трябваше да минават през всички коловози. Работа доста трудна, особено нощем, когато правят маневри товарните влакове. Една късна вечер Началник гарата видял нашия човек, че преминава линиите яваш, яваш и му викнал:
— Ей ти! Какво се мотаеш по нощеска, ами не отиваш да легнеш?
Караконджо си замълчал и когато преминал коловозите и бил вече в безопасност се провикнал:
— Къде да ида да легна, бе? При жена ти ли? Дай ми бележка!
Сега като описвам тези случки, основателно си задавам въпроса на моя герой Караконджо: „Кой е шашав?“
Близо половин век бяхме управлявани от човек, професионален революционер, който не можа до края на дните си да назове правилно целите на своята идеология. Тази идеология в името на която дойде на власт и в нейно име стана Диктатор. Отговорете си Вие, ако можете, кой е шашав?
КОГАТО НАЛИВАХМЕ ОСНОВИТЕ
На 5-ти септември съветският ботуш стъпи в България, защото СССР ни обяви война.
След няколко дневни сражения с полиция, жандармерия, и цялата българска войска (тогава бяха няколко армии) смелите и безстрашни бойци от НОВА взеха властта. По указания на Г. Димитров от Москва, бе създаден ОФ. От неговите редици излъчиха първото ОФ правителство, начело с вечния превратаджия Кимон Георгиев.
Изведнъж религията стана опиум и молитвите преди учебните занятия бяха премахнати. Изчезнаха портретите на възрожденците във фоайетата и на тяхно място се появи Сталин и Славчо Трънски с шмайзер в ръце и каскет на главата. Отрекоха се всички християнски добродетели, на които бяхме научени. За пример на най-голяма добродетел беше даван Павлик Морозов и непрекъснато ни се втълпяваше да следваме неговия пример. В обществото и в училище се въведе официално обръщението „другарю“, с което всички станахме равни. Хората, които ни учеха на акъл ни станаха другари. Много от перекендетата започнаха да оригиналничат и вместо „другарю“ се обръщаха „Ей, таварищ!“ В училище вече не пеехме патриотични песни и маршове. Те бяха забранени, защото са шовинистични. Стигна се до там, че Иван Вазов бе изкаран шовинист. Вместо „Боряно, Борянке“, или „Горице ле лилянова“ запяхме „Когато на Дунав се мръкне“, „Партизан за бой се стяга“, „Катюша“ и други. Вместо народните хора и ръченици, заиграхме казачок. Наистина се мръкна не само над Дунав, а над цяла България и то за близо половин век.