Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Внезапно насреща му се показа тъмнокос мъж, боец, както предположи Риджис, от войската на Десетте града. Мъжът го забеляза и полуръстът разбра, че с криеницата е свършено — дошло бе време да се действа.
— Двама от ония боклуци току-що минаха оттук — храбро се провикна той. — Хайде, ако побързаме все още можем да ги настигнем!
Само че де Бернезан имаше други планове. В отчаян опит да спаси живота си, той бе решил да се мушне в някоя странична уличка и да се появи от друго място, представяйки се за воин от войската на Десетте града.
И нямаше никакво намерение да оставя живи свидетели на предателството си. С меч в ръката южнякът се приближаваше към Риджис.
Полуръстът бързо усети, че нещо в поведението на тъмнокосия мъж не бе наред.
— Кой си ти? — попита той, макар всъщност да не очакваше отговор.
Мислеше си, че познава почти всички в града, но никога досега не бе виждал този човек и сега усети как го изпълва грозно подозрение — това трябва да беше предателят, онзи де Бернезан, когото Дризт бе описал на Бруенор.
— Защо не те видях с другите по-ра…
Де Бернезан замахна с меча си към главата на полуръста. Риджис — пъргав и вечно нащрек — успя да избегне удара, но острието все пак го одраска, а рязкото движение го запрати на земята. Съвсем спокойно, с хладнокръвие, което плашеше, тъмнокосият мъж отново вдигна меча си.
В последния момент Риджис успя да се изправи и бавно заотстъпва назад, докато не се блъсна в малката каруца, зад която се бе скрил преди. Де Бернезан неумолимо се приближаваше. Полуръстът нямаше къде да избяга.
Отчаян, Риджис извади рубина, който висеше под жилетката му.
— Не ме убивай — умоляваше той, докато камъкът се полюляваше примамливо на верижката си. — Ако ми подариш живота, ще ти дам този рубин и ще ти покажа откъде можеш да се сдобиеш с още много такива.
И като усети лекото поколебаване на де Берензан при вида на рубина, продължи:
— Изработката е прекрасна. Струва повече от драконово съкровище!
Мечът на южняка все още бе насочен към него, но Риджис виждаше, че секундите отминават, а тъмнокосият мъж не примигва. Полуръстът усети как ръката, с която държеше камъка, спира да трепери. В същото време зад гърба му пръстите на дясната му ръка се сключиха върху дръжката на малкия, но майсторски изработен боздуган, който лично Бруенор му бе направил.
— Ела, погледни го отблизо — меко се обади той и де Бернезан, напълно запленен, се наведе, за да усети по-добре магията на искрящия камък.
— Ама това наистина не е честно — оплака се полуръстът на висок глас, сигурен, че де Бернезан не чува нищо от това, което казваше в момента.
След това стовари боздугана върху тила на приведения мъж.
Полуръстът погледна резултата от мръсната си работа и с безразличие сви рамене — направил бе това, което трябваше.
Звуците от битката се чуха наблизо и бързо прекъснаха размислите му. Риджис отново направи онова, което инстинктът му подсказваше — бързо пропълзя под тялото на мъртвия си враг и се обърна така, сякаш бе паднал под тежестта на по-едрия си противник.
Когато попипа раната, която де Бернезан му бе нанесъл в началото, Риджис благодари, че не бе загубил ухото си. Надяваше се, че тя е достатъчно сериозна, за да придаде достоверност на историята му за драматична борба на живот и смърт.
Основната част на варварската армия достигна дългия, нисък хълм, който водеше към Брин Шандер, без да подозира какво бе сполетяло другарите им в Термалайн. Тук те отново се разделиха на две — Хийфстааг поведе Племето на лоса към източната страна на възвишението, докато Беорг, заедно с останалата част от войската, се насочи право към стените на града. Сега вече воините пееха, надявайки се по този начин да всеят още по-голям ужас в сърцата на и без това ужасените жители на Десетте града.
Ала гледката зад стените на Брин Шандер бе съвсем различна от тази, която очакваха. Воините на града, заедно с бойците на Каер Кьониг и Каер Диневал стояха на пост, приготвили лъкове, копия и ведра с вряла мазнина.
И (каква черна ирония!) когато племето на Лоса — вече далеч напред — чу първите ужасени викове да се издигат във въздуха, от гърдите на всички се изтръгна победоносен рев. Те не знаеха, че викаха не ужасените жители на Десеттте града… Само няколко мига по-късно, когато завиха зад източния склон на възвишението, крал Хийфстааг и воините му също се изправиха очи в очи с гибелта си. Обединените войски на Добра медовина и Дуганова бърлога се бяха окопали и ги очакваха, в първите минути варварите дори не успяха да разберат какво ги бе сполетяло.