Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Къркорещ корем? — възкликна джуджето.
— Казвам се Риджис — отвърна полуръстът от високото си място и гордо скръсти ръце на гърдите си.
— Имай повече уважение, добри ми Бруенор — обърна се към него един от мъжете, които носеха приятеля му. — В двубой Риджис, представител на Самотната кория, погуби предателя, който поведе ордите срещу нас. Ала бе тежко ранен.
Развеселен, Бруенор проследи с очи отминаващата процесия и се изсмя:
— Бас ловя, че тука има нещо, което още не съм чул — обърна се той към другарите си, които също се смееха.
— Или аз съм брадат гном!
Кемп Таргоски и един от воините му бяха първите, които се натъкнаха на тялото на падналия елф. Кемп го побутна с върха на окървавения си ботуш и в отговор долетя приглушен стон.
— Още е жив — със злобна усмивка рече той. — Колко жалко!
И отново подритна ранения елф, този път по-силно. Другият мъж се изсмя одобрително и на свой ред вдигна крак, готвейки се да ритне падналото тяло.
Внезапно Кемп усети един железен юмрук да се забива в бъбреците му и да го запраща презглава надолу по хълма. Воинът до него рязко се обърна и бързо се наведе, но така само улесни джуджето още повече и получи удара му право в лицето.
— На ти и на теб! — бесен, изръмжа Бруенор и усети как носът на мъжа се счупи под пестника му.
Виждайки случилото се, Касиус нададе яростен вик и се завтече към джуджето:
— Някой трябва да те научи какво значи дипломация! — сопна се той.
— Стой, където си, ти, сине на блатно прасе! Само на елфа дължите жалкия си живот и домовете си — изрева той, така че всички наоколо да го чуят, — а се държите с него, сякаш носи зараза!
— Мери си думите, джудже! — отвърна му Касиус и се хвана за меча си.
Джуджетата оформиха кръг около водача си; същото сториха и хората на Касиус.
Внезапно се намеси още някой:
— Ти си мери приказките, Касиус — чу се ясният глас на Агорвал Термалайнски. — И аз щях да постъпя по същия начин, стига да притежавах храбростта на джуджето!
После посочи на север и продължи:
— Небето е чисто! — провикна се той. — Ала ако не беше елфът, сега там щеше да се издига димът от горящите ни домове!
И с тези думи Агорвал и хората му застанаха зад джуджето. Двама от мъжете внимателно повдигнаха тялото на Дризт от земята.
— Не бой се за приятеля си, храбри Бруенор! — обърна се Агорвал към джуджето. — В града ще се погрижим добре за него. И никога вече хората от Термалайн няма да затварят вратите си пред лицето му заради цвета на кожата му и лошата слава на неговия народ!
Касиус беше бесен.
— Изтегли хората си от земята на Брин Шандер! — изкрещя той на Агорвал, но заплахата му беше безсмислена — мъжете на Термалайн вече си тръгваха.
Спокойни, че елфът бе в сигурни ръце, Бруенор и другарите му продължиха да претърсват бойното поле.
— Няма да забравя това! — провикна се Кемп от подножието на хълма.
Бруенор се изплю в посоката, откъдето идваше гласът на таргосеца и спокойно продължи работата си.
И така, съюзът между жителите на десетте града издържа точно толкова, колкото и общият им враг.
Епилог
По целия хълм рибарите от Десетте града вървяха между труповете на враговете си, ограбвайки и малкото, което варварските воини имаха у себе си и доубивайки онези нещастници, у които все още тлееше искрица живот.
Но дори и насред кървавата сеч имаше място за милост. Някакъв човек от Добра медовина претърколи отпуснатото тяло на млад варварски воин в безсъзнание и се приготви да го довърши с камата си. В този момент се появи Бруенор и като разпозна младия знаменосец, който бе пробил шлема му, спря ръката на рибаря и рече:
— Не го убивай. Още е само момче, даже не е знаел какво вършат той и народа му.
— Ха! — изсумтя рибарят. — Да не мислиш, че тия кучета щяха да пожалят нашите деца. Пък и без това си е с единия крак в гроба.
— И все пак те моля да го оставиш жив — изръмжа Бруенор, а брадвата нетърпеливо подскачаше на рамото му. — Всъщност настоявам!
Рибарят отвърна на смръщения поглед на джуджето, но понеже го бе виждал как се бие, реши, че не би искал да го предизвиква, затова само изсумтя и отиде да си търси по-лесна плячка от другата страна на хълма.
Младежът на земята простена и се размърда.
— А! Май ти е останал още малко животец — рече Бруенор и като приклекна, повдигна главата му за косата и го погледна в очите. — Чуй ме добре, момче. Току-що ти спасих живота — макар и сам да не знам защо, ама хич и не си мисли, че хората от Десетте града са ти простили. Искам да видиш нещастието, което причинихте. Да убиваш може и да ти е в кръвта и ако е така, нека ножът на рибаря те довърши още сега. Ама все ми се чини, че у теб се крие нещо повече, та ще ти дам възможност да ми го докажеш. Пет години и един ден ще служиш на мен и на моя народ в мините, та да видим дали си достоен да получиш живота и свободата си.