Кристалният отломък

Подсъзнателните спомени на Кесел за Десетте града, раздвижени от стълба дим в небето, бяха разбудили глада на кристала и сега той използваше силата на внушението си върху него.

Внезапно, в най-съкровената част на сърцето си, магьосникът видя странна картина. Видя себе си, седнал на трон в Брин Шандер, невероятно богат и почитан от всички. Представи си какво биха казали в Домовата кула на мистиците — и най-вече Елделук и Дендибар — когато чуеха за Акар Кесел, повелител на Десетте града и владетел на Долината на мразовития вятър. Дали тогава щяха да му предложат мантия и място в жалкия си орден?

Въпреки че безгрижният живот, който водеше в момента му доставяше огромно удоволствие, тази мисъл много му допадна и той продължи да фантазира, обмисляйки начините, по които би могъл да постигне една толкова амбициозна цел.

Веднага изключи възможността да се опита да наложи волята си над рибарите, както бе направил с гоблините — дори и най-глупавият гоблин се бе опитал да се противопоставя на волята му, колкото се може по-дълго. А и всеки път, щом напуснеха кулата и местността непосредствено около нея, слугите му си възвръщаха способността сами да определят действията си и побягваха в планината. Не, обикновеното подчинение нямаше да му е от полза срещу хората.

Кесел се замисли дали да не използва силата, която усещаше да пулсира в сърцевината на Кришал Тирит — разрушителна мощ, многократно надвишаваща всичко, за което бе чувал дори и в Домовата кула в Лускан. Това щеше да помогне, ала нямаше да бъде достатъчно. Дори и силата на Креншинибон не беше неограничена и имаше нужда от много слънце, за да се сдобие с нова енергия. Освен това в Десетте града имаше твърде много хора, разпръснати на твърде голяма площ, за да бъдат държани в подчинение, а пък на Кесел не му се искаше да убива всички. Гоблините бяха удобни, но магьосникът мечтаеше за хора, които да се прекланят пред него. Истински хора, като онези, които цял живот го бяха унижавали.

За Кесел кристалният отломък бе обезщетение за всичко, което бе преживял преди.

Всичките му размишления неминуемо водеха до един и същ извод — щеше да му трябва войска.

Той се замисли за гоблините, които бяха под негова власт. Фанатично верни и готови да изпълнят всяко негово желание, те с готовност щяха да умрат за него (всъщност, някои от тях вече го бяха направили). Въпреки това те не бяха достатъчно многобройни, за да покорят обширната местност около трите езера.

В съзнанието му, подсказан от кристалния отломък, се зароди пъклен план.

— Колко ли дупки и пещери — възкликна Кесел на глас — са скрити в обширната планина! И колко ли гоблини, зли духове, а може би дори тролове и великани, се крият там!