Кристалният отломък

Обединените сили на четирите града на Маер Дуалдон лежаха скрити в Термалайн. Целта им бе да нанесат светкавичен и яростен удар на малкото племе, което нападаше поселището, да го победят, колкото се може по-бързо и да се притекат на помощ на Брин Шандер. Така останалите варвари щяха да се окажат хванати в капан между двете войски. Водач на тази операция бе Кемп Таргоски, но първия удар щеше да нанесе Агорвал, представителят на Термалайн.

Армията на Хаалфдейн нахлу в града и започна да пали къщите по пътя си. Макар сред риболовните градове Термалайн да отстъпваше по броя на населението си единствено на Таргос, той бе просторен град, с големи къщи и широки улици. Жителите му бяха успели да запазят уединението си, което придаваше на града усещане за усамотеност и подвеждаше страничния наблюдател за броя на обитателите му. Въпреки това, де Бернезан усети, че улиците бяха необичайно празни и се опита да привлече вниманието на Хаалфдейн към този факт. Кралят обаче го увери, че плъховете просто са се скрили при приближаването на Мечката:

— Изкарайте ги от дупките им и изгорете домовете им! — изрева варварският крал. — Нека рибарите в езерото чуят писъците на жените си и видят дима от горящия си град!

В този момент една стрела изсвистя и се заби в гърдите му, разкъсвайки плътта му. Потресеният вожд сведе поглед към потрепващата дръжка, стърчаща от гърдите му, но не успя дори да извика, преди тъмата на смъртта да се спусне над него.

С ясеновия си лък Агорвал Термалайнски бе накарал краля на Мечото племе да замълчи завинаги. И тогава, по негов сигнал, четирите армии на Маер Дуалдон се впуснаха в битка.

Те изскачаха от покрива на всяка сграда, от всяка уличка, от всеки двор. Изумените варвари много скоро разбраха, че са безсилни срещу яростното нападение на това множество. Много от тях паднаха мъртви още преди да успеят да извадят оръжията си.

Някои от по-опитните варварски бойци успяха да заемат отбранителна позиция, но жителите на Десетте града, борещи се за домовете си и за живота на обичните си същества и въоръжени с превъзходните оръжия, изковани от джуджетата, безстрашно се нахвърлиха върху им и ги разпръснаха.

В една малка уличка в покрайнините на града, Риджис се бе скрил зад някаква каруца, когато двама варвари, обърнати в бяг от съюзниците, изтичаха покрай него. Полуръстът беше изправен пред дилема — не му се щеше съгражданите му да го вземат за страхливец, но нямаше никакво намерение да се хвърля в битката наравно с големите хора. Когато опасността отмина, той се показа иззад каруцата и се опита да реши как да постъпи по-нататък.