Господарката на езерото (том 1)

— Слушам ви.

— Насаме.

— Нямам тайни от господин Регис.

— Но благородните господа несъмнено имат такива — усмихна се вампирът. — Затова, с ваше разрешение, бих искал да огледам тази очарователна беседка, вероятно храм на размишленията… Господин Дьо Пейрак-Пейран… Господин Дьо Лонфал…

Обмениха поклони.

— Целият съм в слух — прекъсна мълчанието Гералт, дори и без да си помисля да изчаква десет удара на сърцето.

— Проблемът е в тази сукуба… — Пейрак-Пейран снижи гласа си до шепот и боязливо се огледа. — В този нощен кошмар, който навестява мъжете. Който принцесата и дамите ви заръчаха да унищожите. Колко ви обещаха за убиването му?

— Извинявайте, но това е професионална тайна.

— То се знае — отговори Палмерин дьо Лонфал, рицарят с кръста с лилиите. — Позицията ви е разбираема. Наистина. Боя се, че ще ви оскърбя с предложението си, но въпреки това ще го отправя. Откажете се от този договор, господин вещерю. Не убивайте сукубата, оставете я на мира. Без да казвате нищо на дамите и принцесата. А ние, господата от Тусент, честна дума, ще надхвърлим предложеното от дамите. Щедростта ни ще ви учуди.

— Предложението наистина е близо до оскърбление — изрече студено вещерът.

— Господин Гералт. — Изражението на Палмерин дьо Лонфал беше твърдо и сериозно. — Ще ви кажа защо се осмелихме на такава стъпка. Дочухме слух за вас, че убивате изключително само такива чудовища, които представляват заплаха. Реална заплаха. Не въображаема, породена от невежество или предразсъдъци. Позволете да отбележа, че сукубата не заплашва никого и не вреди никому. Просто посещава насън… От време на време… И безпокои малко…

— Но само пълнолетни — добави бързо Пейрак-Пейран.

— Дамите от Тусент — каза Гералт, оглеждайки се — едва ли ще се зарадват, когато узнаят за разговора ни. Принцесата също.

— Напълно сме съгласни с вас — промърмори Палмерин дьо Лонфал. — Желателно е да сме дискретни. Няма защо да разбунваме духовете.

— Открийте ми сметка в някоя от местните банки на джуджетата — изрече бавно и тихо Гералт. — И ме учудете с щедростта си. Но ви предупреждавам, че е трудно да бъда учуден.

— И все пак ще се постараем — обеща гордо Пейрак-Пейран.

Обмениха прощални поклони.

Върна се Регис, който, естествено, беше чул всичко с вампирския си слух.

— Сега — каза той, без да се усмихва, — също можеш да кажеш, че това е било неволен рефлекс и необясним импулс. Но ще ти е трудно да обясниш откъде се е взела новата банкова сметка.

Гералт гледаше някъде високо, над върховете на кипарисите.

— Кой знае — каза той. — Може пък да поостанем няколко дни. Като се имат предвид ребрата на Милва, може би и повече от няколко дни. Може би няколко седмици? Няма да навреди, ако се сдобием с финансова независимост за това време.