Господарката на езерото (том 1)
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-465-9
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарката на езерото (том 1)». Краткое содержание книги:
— Големият и шумно рекламиран пир — започна Гералт — беше предшестван от сериозни приготовления. Трябваше да бъде намерена Милва, която се криеше в конюшните, и да бъде убедена, че от нейното участие в банкета зависи съдбата на Цири и едва ли не на целия свят. Трябваше почти насила да бъде облечена с рокля. После трябваше Ангулеме да бъде принудена да обещае, че ще избягва думи като „курва“ и „задник“. Когато най-накрая постигнахме всичко това и смятахме да си отдъхнем на чаша вино, се появи шамбелан Дьо Гоф, миришещ на глазура и надут като пуяк.
— При дадените обстоятелства трябва да подчертая — заговори носово шамбелан Льо Гоф, — че на масата на Нейна милост няма последни места, никой на масата няма право да се обижда от мястото, на което е сложен. Обаче ние тук, в Тусент, строго съблюдаваме традициите и обичаите, и в съответствие с тези обичаи…
— Преминете към същността, господине.
— Пиршеството е утре. Трябва да подредя гостите според ранга им.
— Ясно — отговори със сериозен тон вещерът. — Нека да отгатна — най-достоен сред нас по ранг е Лютичето.
— Господин виконт Юлиан — изрече шамбеланът, вирвайки нос, — е извънредно почетен гост. И като такъв ще седи отдясно на Нейна милост.
— Ясно — повтори вещерът, сериозен като самата смърт. — А виконтът не разясни ли кой от нас какъв ранг има?
— Разясни — изкашля се шамбеланът, — че Ваши милости са тук инкогнито с рицарска мисия, чиито подробности, както и истинските ви имена, гербове и титли, не можете да издадете, защото сте дали обет.
— Точно така. Какъв е проблемът в такъв случай?
— Проблемът е, че трябва да наредя всички! Вие сте гости, при това другари на господин виконта, значи трябва да ви сложа по-близо до главната маса… Между бароните. Но нали не може всички вие да сте равни, дамите и господата, защото никога не се случва всички да са равни. Ако някой от вас е от по-висок ранг, трябва да седи на горната маса, при принцесата…
— Той е граф! — Вещерът без колебание посочи вампира, който наблизо се любуваше замислено на стената, почти изцяло покрита с гоблени. — Но за това нито дума! Тайна е!
— Разбирам! — Шамбеланът за малко не се задави от възторг. — При дадените обстоятелства… Ще го настаня от дясната страна на графиня Нотурна, благородната леля на госпожа принцесата.
— Няма да съжалите — нито вие, нито лелята. — Гералт беше с каменно лице. — Той няма равни на себе си нито в обноските, нито в разговорите.
— Радвам се да чуя това. А вие, господине от Ривия, ще седнете до уважаемата госпожа Фрингила. Такава е традицията. Вие я носихте до Бъчвата, значи сте… хм… нещо като неин рицар…
— Разбирам.
— Чудесно. А, господин графе…
— Да? — учуди се вампирът, който току-що се беше откъснал от един гоблен, изобразяващ битка между великани и циклопи.
— Нищо, нищо — усмихна се Гералт. — Просто си говорим.
— Аха — кимна Регис. — Не знам дали сте забелязали, господа… Но този циклоп на гоблена, този с тоягата… Вижте пръстите на краката му. Трябва да ви кажа, че той има два леви крака.
— Наистина — потвърди без сянка на учудване шамбеланът Льо Гоф. — В Боклер има много такива гоблени. Шивачът, който ги е тъкал, е бил истински майстор. Но страшно много е пиел. Както подобава на човек на изкуството.
— Време ни е — обади се вещерът, избягвайки погледите на разгорещените от виното девойки от съседната маса, на която се занимаваха с гадаене. — Да се приготвяме, Рейнар. Да плащаме, да възсядаме конете и към Боклер.
— Знам закъде бързаш толкова — озъби се в усмивка рицарят. — Не се бой, твоята зеленоока ще те чака. Едва удари полунощ. Разкажи за пиршеството.
— Разказвам и тръгваме?
— И тръгваме.
Видът на подредените в гигантска подкова маси убедително говореше за това, че есента отива към края си и идва зимата. Сред ястията в блюдата преобладаваше дивечът във всичките му възможни форми и разновидности. Имаше огромни глигански и еленски бутове, най-различни пастети и резени месо, по есенно украсени с гъби, клюква, сливов мармалад и глогов сос. Имаше и подходящи за сезона птици — тетреви, глухари и фазани, декоративно украсени с крила и опашки; имаше печени лещарки и имелови дроздове. Имаше и същински деликатеси, като печени хвойнови дроздове, пълнени с хвойнови плодчета. Забелязваха се и пъстърви от планинските езера, бяла риба, налими и печени щуки.