Другата Болейн

— О, Джордж!

— Той те желае, това мога да ти кажа със сигурност. Готов е на известни жертви, за да те има. Ако това означава, че те обича, тогава — да, обича те.

— Това ми е достатъчно — казах аз с тихо задоволство. — Иска ме и е готов на известни жертви, за да ме има. Това ми звучи като любов.

Красивият ми брат ми се поклони.

— Щом така казваш, Мери. Щом като това те прави щастлива.

Той се изправи и веднага отстъпи назад.

— Ваше величество.

Кралят застана пред мен.

— Джордж, не мога да ви позволя да прекарате цялата вечер в разговори със сестра си — карате целия двор да ви завижда.

— Зная — каза Джордж с цялото очарование на кавалер, на което беше способен. — Какво друго може да иска човек освен две красиви сестри?

— Помислих, че ще е ви е приятно да потанцуваме — каза кралят. — Ще поведете ли с мистрес Болейн? А мистрес Кери оставете на мен.

— С удоволствие — каза Джордж. Без да се оглежда за нея, той само щракна с пръсти, и чевръста като всякога, Ана се появи до него.

— Да танцуваме — каза той кратко.

Кралят махна с ръка, музикантите засвириха бърз селски танц, ние се хванахме един за друг в кръг от осем души и танцувахме плавно първо в едната посока, после в другата. В противоположния край на кръга видях обичаното лице на Джордж и лицето на Ана до него, с лъснала полирана усмивка. Тя изглеждаше така, сякаш се бе вглъбила в изучаването на нова книга. Следеше настроението на краля така съсредоточено, както би изучавала някой псалтир. Поглеждаше ту него, ту мен, сякаш се опитваше да измери степента на желанието му. Но заниманията й не се изчерпваха с това — без да обръща глава, тя изучаваше и настроението на кралицата, като се опитваше да си даде сметка какво виждаше и чувстваше тя.

Усмихнах се на себе си. С нея Ана си беше намерила майстора. Никой не можеше да разгадае какво се криеше под маската на кралицата — испанка. Ана беше придворна, много по-обиграна придворна дама от всички останали, но беше от ниско потекло. Кралица Катерина беше родена принцеса. От момента, в който е започнала да говори, тя е била приучавана да не дава воля на чувствата си. От момента, в който се е научила да върви, са я инструктирали да пристъпва с грация и да говори вежливо и с богати, и с бедни, защото никога не се знае кога човек ще се нуждае от едните, и кога — от другите. Кралица Катерина е била действаща фигура в един богат и изпълнен с интриги двор, преди Ана още да се беше родила.

Ана можеше да изучава кралицата, както и въздействието на моята близост с краля върху нея — ние бяхме слели погледи и желанието беше изписано на лицата ни. Ана можеше да изучава всичко това на воля; ала по лицето на кралицата не се появи и сянка от нещо друго освен учтив интерес. Тя ръкопляскаше в края на всеки танц и един-два пъти ни поздрави за изпълнението. Тогава, някак изведнъж, танцът свърши, а Хенри и аз останахме сами — без музикален съпровод, без други двойки наоколо, които да ни скрият. Ние бяхме съвсем сами, пред погледите на всички, още стиснали ръце и впили погледите си един в друг, смълчани, обезсилени от присъствието на другия. Струваше ни се, че можем да стоим така цяла вечност.