Другата Болейн

— Дали не е кралят?

Аз вече отварях вратата.

Там беше Джордж, облечен в червения кадифен жакет, с който беше на вечерята, а фината бяла ленена риза проблясваше през прорезите на дрехата му. Смуглото му лице и тъмните му коси бяха увенчани от черна шапка, обшита с перли.

— Vivat! Vivat Marianne!13 — той се шмугна бързо вътре и затвори вратата зад себе си. — Той ме помоли да ти предам поканата му да изпиете чаша вино заедно. Трябва да ви поднеса извинения за късния час на моето посещение, но венецианският посланик едва сега си тръгна. Не говориха за нищо друго освен за война с Франция, и сега той пламенно защитава Англия, Хенри и свети Георги. Трябва да поясня, че ти си свободна да направиш своя избор. Можеш само да изпиеш чаша вино с него и да се върнеш в леглото си. Ти си господарка на самата себе си.

— Обявил ли е цената? — попита Ана.

Лицето на Джордж доби високомерно изражение и той повдигна едната си вежда.

— Нека покажем малко изисканост — упрекна я той. — Той не я купува открито. Само я кани на чаша вино. По-късно ще определим цената.

Аз заопипвах главата си.

— Шапчицата ми! — възкликнах. — Ана, бързо! Сплети косите ми.

Тя поклати глава.

— Отиди така — отвърна тя. — С коса, разпусната по раменете. Приличаш на девственица в деня на сватбата. Не съм ли права, Джордж? А той точно това иска.

Той потвърди.

— Прекрасна е. Разхлаби малко корсажа й.

— Предполага се, че тя е дама.

— Поне малко — настоя той. — Мъжът обича да оглежда новите си покупки.

Ана разхлаби малко връзките на корсажа ми откъм гърба, докато предната част не падна по-свободно. После го дръпна надолу към талията, така че да привлича повече погледа. Джордж кимна.

— Безупречно.

Тя отстъпи крачка назад и ме огледа така критично, както баща ми оглеждаше кобилата, която се готвеше да прати при жребец.

— Още нещо?

Джордж поклати отрицателно с глава.

— По-добре да се подмие — реши Ана неочаквано. — Поне под мишниците и отдолу.

Аз се канех да се обърна към Джордж за помощ, но той започна да кима угрижено, като същински фермер.

— Да, няма да е зле. Той изпитва ужас от всякакви остри миризми.

— Давай — посочи Ана към каната и стомната.

— Тогава вие двамата излезте.

Джордж се отправи към вратата.

— Отвън сме.

— Отзад също — каза Ана, като затваряше вратата. — Не пести водата, Мери. Трябва да си чиста навсякъде.

Затварянето на вратата предотврати отговора, който беше на устата ми и който не подобаваше на млада дама. Измих се набързо със студената вода и се подсуших. Взех малко от ухаещата на цветя тоалетна вода на Ана и си сложих на шията, в косата и по бедрата. После отворих вратата.

— Чиста ли си вече? — попита Ана остро.

Потвърдих.