Другата Болейн

— Разбира се, че имаш! А как ще се държиш? Ти не знаеш какво трябва да говориш!

— Знаех достатъчно, за да го накарам да се влюби до полуда в мен и да поиска шалчето ми — отбелязах хладно. — Мисля, че знам достатъчно, за да мога да се държа мило с него, когато свърши вечерята.

Ана отстъпи една крачка назад и ме измери с поглед.

— Много спокойна си станала — това беше единственият коментар, с който ме удостои.

— Имах време за размисъл — казах аз все така благоразумно.

— И?

— Зная какво искам.

Ана чакаше.

— Искам него — казах аз.

Тя кимна.

— Всяка жена в Англия го иска. Никога не съм смятала, че ти ще си изключение.

Аз пренебрегнах високомерния й тон.

— Освен това зная, че ако не стане мой, мога да го преживея.

Тя присви очи.

— Ти ще си загубена, ако Уилям не те поиска обратно.

— И това мога да понеса — отвърнах. — В Хевър ми хареса. Хареса ми да яздя всеки ден и да се разхождам из градините. Там бях съвсем сама, при това за първи път в живота си. Осъзнах, че не ми трябва нито дворът, нито кралят или кралицата, нито даже ти. Хареса ми да се разхождам с коня си и да наглеждам земята, да разговарям със селяните и да гледам как върви работата на полето.

— Искаш да станеш фермерка? — разсмя се тя злобно.

— Бих била щастлива да бъда такава — казах без излишни емоции. — Влюбена съм в краля… — тук си поех дъх — о, да, много. Но ако нещата не тръгнат в правилната посока, винаги мога да отида в някое малко имение, където да живея и да бъда щастлива.

Ана отиде до раклата, която беше в единия край на леглото и измъкна оттам нова шапчица. Оглеждаше се в огледалото, приглаждаше косата си и втъкваше украшението в нея. Изведнъж драматичното й изражение изчезна, лицето й се промени и придоби изтънчен вид. Разбира се, тя знаеше това.

— Ако бях на твое място, нямаше да се интересувам от нищо друго освен от краля — каза тя. — Бих дала и главата си, само да е мой.

— Той ме интересува като мъж, не като крал.

Тя присви рамене.

— Все същото е. Не можеш да го желаеш като мъж, а да забравиш короната на главата му. Той е най-доброто, на което човек може да се надява. Няма друг като него в цялото кралство. Ще ти се наложи да ходиш чак до Франция за крал Франсоа или до Испания за императора, ако трябва да търсиш равен нему.

Поклатих глава.

— Виждала съм императора, както и френския крал и не бих погледнала повторно който и да е от тях.

Ана се извърна от огледалото и придърпа корсажа си малко надолу, така че леко да загатне за формата на гърдите й.

— Тогава си глупачка — отсече тя.

Когато се приготвихме, тя ме въведе в покоите на кралицата.

— Тя ще те приеме, но не кой знае колко сърдечно — стражите пред вратата на кралицата ни поздравиха и отвориха двете крила на вратата; Ана кимна в отговор. Ние двете, момичетата Болейн, влязохме така, сякаш половината замък ни принадлежеше.