Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- А на него изобщо не му пука! Той е прекалено голям егоист. Никога не съм изпитвала кой знае какво уважение към мъжа ти.
- Престани! Той е мъртъв!
- Дано! Оставаше само да застане като часовой пред вратата ви!
Жозефин чу свистене на кипнал чайник. Очевидно Шърли
отиде да го изключи, защото звукът заглъхна. Теа (лте. Жозефин си представи Шърли в кухнята и как залива с врялата вода ароматните листенца, притиснала слушалката с брадичка. Тя имаше най-разнообразни чайове, подредени в шарени метални кутии, от които лъхваха опияняващи ухания, когато отваряше капачетата. Зелен чай, червен, черен, бял, „Княз Игор“, „Цар Александър“, „Марко Поло“. Запарваше го точно три минути и половина, след което го прецеждаше от листенцата. Прилежно и съсредоточено спазваше ритуала.
- Колкото до безразличието на Лука, какво да ти кажа? - продължи тя, преминавайки директно от тема в тема. - Той си беше такъв от самото начало, а ти го подкрепяш в неговото нежно дистанциране. Издигнала си го на пиедестал, поливаш му миро, кадиш му тамян и се влачиш в краката му. Ти просто така се държиш с мъжете, поднасяш им извиненията си, че дишаш, благодариш им, че са благоволили да те удостоят с поглед.
- Май не обичам да ме обичат...
- Обаче?... Хайде, Жо, кажи си...
- Обаче имам усещането, че непрекъснато чакам с четири очи, гладна за любов.
- Трябва да се лекуваш!
- Точно така... Реших да се подложа на лечение.
Жозефин разказа, че съвсем скоро го разбрала, докато гледала звездите и си говорела с Голямата мечка.
- А, ти продължаваш да си говориш със звездите.
-Да!
- И това също си е терапия, и то безплатна.
- Сигурна съм, че ме чува оттам, отгоре, и ми отговаря.
- Щом го вярваш... Аз пък не смятам, че е нужно да се изкатеря чак до звездите, за да ти кажа определено, че майка ти е престъпница, а ти си загубена добрячка, която се оставя да я тъпчат, откакто се е родила.
- Зная, едва сега го разбрах. На четирийсет и три години... Ще отида в полицията. Права си. Добре ми действа да си приказвам с теб, Шърли. Всичко ми се изяснява, когато поговоря с теб.
- Винаги е по-лесно, когато си страничен наблюдател, когато не си вътре в ситуацията. А какво става с писането, напредваш ли?
- Не съвсем. Въртя се в кръг. Търся сюжет за роман и не мога да се спра на нищо. Денем заплитам хиляди истории, които нощем се разплитат. Идеята за „Смирената кралица“ ми дойде, докато си говорехме с теб, спомняш ли си? Бяхме в моята кухня в Курбвоа. Налага се да си дойдеш да се погрижиш за мен...
- Вярвай в себе си.
- Нали знаеш, не съм много силна по тази част... самоувереността...
- Няма закъде да бързаш.
- Не ми харесва да си пропилявам дните в бездействие.
- Ходи на кино, разхождай се, наблюдавай хората по откритите кафенета. Дай воля на въображението си и един ден идеята ще ти падне от небето.
- История за един, който нощем напада с нож самотните жени в парка, и за съпруг, когото са смятали за мъртъв и който изпраща пощенски картички!
- Защо не?
- Не! Искам да забравя всичко това. Ще се върна към хабилита-ционния си труд.
- Към какво?
- Към хабилитационния си труд, хабилитацията ми за ръководител на научна дейност.
- И какво представлява това... нещо?
- Научни публикации по темата и всички лекции и изследвания, излизали във вид на статии, които представяш на комисията. Ще стане дебела тухла. Вече съм събрала около седемнайсет кила!
- И какъв е смисълът на това упражнение?
- Научна степен, работа в университет. Катедра...
- Означава и повече парички?
- Не! Университетските учени не обръщат много внимание на парите. Дори ги презират. По-скоро това е завършекът, върхът на всяка научна кариера. Ставаш всепризнат учен, отнасят се към теб с уважение, идват ти на крака от цял свят за консултации. С една дума, това, от което се нуждая, за да си лъсна имиджа.
- Жозефин, направо ме смайваш!
- Чакай, още не съм стигнала дотам! Остават ми две-три години усилен труд, за да се подготвя и да се явя на защита.
А това пък е съвсем друго нещо. Става въпрос да отстояваш труда си пред комисията, съставена от мрачни мъже, които по принцип са ужасни женомразци. Цялата ти работа се оглежда под лупа и при първа грешка те отхвърлят. В деня на защитата е препоръчително да облечеш размъкната пола, да обуеш обувки без токове, да може да се заплитат на плитки космите на краката ти и подмишниците ти да са гъсто обрасли.
Шърли възкликна, сякаш беше проследила безмълвния ход на мисълта й:
- Жо, ти си мазохистка!
- Зная, реших да поработя и по този въпрос и да се науча да не позволявам да ми се качват на главата! От приказките със звездите се преизпълних с добри намерения!