Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Не е невъзможно, си каза Жозефин. Тя пее, докато чисти стълбището, танцува с маркуча на прахосмукачката, прави балони от дъвки, които се лепват по лицето й. Единствения път, когато Жозефин почука на вратата на портиерското жилище, Ифижени й отвори, натъкмена като каубой.
- Звънях ти в събота и неделя, нямаше те.
- Бях в провинцията, в Съсекс, при приятели. Но бездруго бях решила да ти звънна. Как е животът?
Жозефин пошепна, че имало какво да се желае... след което й разказа всичко най-подробно. На няколко пъти Шърли възкликваше „оЬ! 8Ъй! Жоозефииин!“, за да изрази страха си, смайването, помоли я да разкаже подробности, замисли се, после реши да се заеме с проблемите един по един.
- Да започнем със загадъчния убиец. Лука е прав, трябва да отидеш в полицията. Наистина може да нападне отново! Представи си, че убие някоя жена под прозорците ти...
Жозефин кимна.
- Опитай се да си спомниш всичко, когато отидеш при ченгетата да подадеш жалба. Понякога някоя незначителна подробност може да ги насочи по правилната следа.
- Подметките на обувките му бяха чисти.
- На обувките му? Ти забеляза ли ги?
- Да. Запазени чисти и гладки подметки, сякаш обувките му бяха току-що извадени от кутия. Хубави обувки тип „Уестън“ или „Чърч“, нали ги знаеш.
- Аха... - отвърна Шърли. - Значи не е някой хулиган от предградията, след като носи „Чърч“. И това не е много добре за разследването.
- Защо?
- Защото чистите подметки не подсказват нищо. Нито теглото, нито ръста на извършителя. Нито пък последните места, през които е минал. За разлика от тях износената стара подметка е извор на ценни сведения. Имаш ли някаква представа за възрастта му?
- Не. Беше силен, няма съмнение. А, да! Гласът му беше носов, чух го, докато бълваше мръсотиите и ругатните. Определено имаше носов глас. Говореше така... - тя повтори думите на мъжа с гъгнещ глас. - И още нещо. Лъхаше на приятна миризма. Искам да кажа, че не смърдеше на пот.
- Това обяснява, че е извършил деянието си хладнокръвно, без да се паникьоса. Подготвил е постъпката си, обмислил я е. Истинска постановка. Вероятно изпитва чувство на реванш, на отмъщение. Изчиства някаква несправедливост, която му е причинена. Научих това, когато бях в разузнаването. Според теб не е имало „отделяне на течност“?
Терминът изненада Жозефин, но не я учуди. Миналото на Шърли, нейната осведоменост за света на насилието излезе на повърхността с простия израз „отделяне на течност“. За да прикрие тайната на произхода си, Шърли е била известно време в разузнавателната служба на Нейно величество. Обучавали са я за телохранител и там се е научила да се бие, да се защищава, да разчита по лицата и най-потайните намерения. Беше се движила сред готови на всичко мъже, беше предотвратявала заговори, беше свикнала да прониква в умове с престъпна нагласа. Жозефин се възхищаваше от нейното хладнокръвие. Всеки може да стане престъпник, учудващото не е това, а как не се случва по-често, обикновено твърдеше тя, когато Жозефин започнеше да я разпитва.
- Значи не може да е Антоан - заключи Жо.
- Мислила си по въпроса...
- След... след като получихме пощенската картичка. Не можах да мигна и след дълги размишления си казах, че може да е бил той... Срам ме е да си го призная, но така беше...
- Антоан обилно се потеше, ако не ме лъже паметта, права ли съм?
- Да. Потта направо се лееше от него, особено ако му предстоеше някакво изпитание. Сякаш го поливаха с маркуч.
- Следователно не е бил той. Освен ако не се е променил... Но все пак си го помислила...
- Ох, толкова се срамувам...
- Разбирам те, появата му е повече от странна. Или е написал картичката предварително и е помолил да я изпратят след смъртта му, или е жив и здрав и се навърта наоколо. Познавайки добре мъжа ти и увлечението му по представленията и всякакви постановки, бих допуснала всичко. Той разказваше какви ли не истории. Беше толкова велик, толкова важен в собствените си очи! Може би е искал да продължи смъртта си като онези не особено добри актьори, които с часове умират на сцената, разтегляйки репликите, за да изпъкнат пред колегите си.
- Не ставай лоша, Шърли.
- За човек като него да умре ей така, за секунди, си е направо обидно, забравят те, заравят те и просто ставаш никой.
Беше яхнала метлата и Жозефин не можеше да я спре.
- С изпращането на картичката Антоан си урежда още живот, не ви позволява да го забравите и става обект на вашите разговори.
- За мен наистина си беше голям шок... но е много жестоко към Зое. Тя непоколебимо вярва, че е жив.