Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Дебелият мокет беше наръсен с парчета чипс, химикалки, фиби, използвани хартиени кърпички, шарени дражета. Прахосмукачката се запъна на някакъв гребен, но го глътна, без да се задави. Ортанс кимна доволна: поне едно нещо, което да работи. Когато имам дос-татъчно пари, ще си наема апартамент сама, измърмори тя, сражавайки се със залепнала на мокета дъвка. Когато имам достатъчно пари, ще си наема прислужница да ми чисти, когато имам достатъчно пари...
Нямаш пари, затова млъквай и чисти, се скара тихо на себе си.
Майка й плащаше за апартамента, училището, режийните, местния данък, дрехите, телефона, обедния сандвич, който изяждаше на някоя пейка в парка. Всъщност майка й плащаше всичко. А в Лондон нищо не беше безплатно. Две лири сутрешният портокалов сок, десет обедният сандвич, хиляда и двеста лири за двустайния апартамент с хол. В хубав квартал, естествено. Нотинг Хил, Ройъл Бъроу оф Челси & Кензингтън. Сигурно родителите на Агата имаха пари или я издържаха дядовците с палтата от камилска вълна. Не можеше да разбере. Тя вдиша мириса на почистващия препарат и направи гримаса. Ще воня на доместос. Това чудо прониква и през ръкавиците.
Обърна се към стаята на Агата и отново запрати силен шут във вратата.
- Не съм ти слугиня! Набий си го в главата!
- Тоо Ьа<1! - отговори онази. - И си закъсняла. Отгледана съм в къща, в която имах две слугини на разположение, затваряй си човката, беднячко!
Ортанс се втренчи смаяна в затворената врата. Беднячка! Беше се осмелила да я нарече беднячка!
Какъв ли дявол ме накара да избера нея, точно нея между толкова много други? Сигурно очите ми са били залепнали? Тя даваше вид, че е от сой. Надута, самоуверена, забързана, лъскава, наконте-на с „Прада“, „Вюитон“, „Ермес“. Търсеше просторен апартамент в някой от изисканите квартали. Парадираше със средства и излъчваше самочувствие на открехнато момиче. Директно се обърна към нея с въпроса: „Ти къде живееш в Париж?“, за да разбере дали щеше да й пасне. Ортанс отговори: „Ла Мюет“, и тя потвърди: „Окей, ставаш!“ Сякаш й правеше услуга. Бинго, баровката налапа въдицата, реши Ортанс. Помисли, че ако се закачи за нея, ще може да се възползва от парите й, от познанствата й. Единственото нещо, което спечелих от нея, е възможността да влизам в „Куку Клъб“, без да вися отвън на опашката. Голям удар, няма що! Каква съм наивница и смотанячка! Излъгах се като мома от прованса, пристигнала в столицата, сплетена на две плитки и с карирана престилчица.
. Гари живееше в голям апартамент при Грийн Парк точно зад
Бъкингамския дворец, но беше непреклонен: не желаеше съквартиранти. „Сто и петдесет квадрата само за теб, не е справедливо! -гневеше се Ортанс. „Може, но това е положението. Имам нужда от тишина, от пространство, имам нужда да чета, да слушам музиката, която харесвам, да размишлявам, да се движа напред-назад на воля, не искам да ме дразниш и истината е, че ти, Ортанс, заемаш много място.“ - „Ще бъда незабележима, няма да излизам от стаята си!“ „Не - беше отсякъл Гари. - Не настоявай или ще заприличаш на досадните момичета, които ненавиждам.“
Ортанс млъкна. Изключено бе да прилича на когото и да е, тя беше уникална и полагаше усилия да си остане такава. Изключено бе да изгуби приятелството на Гари. Та той беше най-желаният млад ерген в Лондон, не ще и дума. Във вените му течеше кралска кръв, никой не подозираше тайната, но тя за разлика от останалите я знаеше. Беше чула майка й да говори за това с Шърли. И прочее и тем подобни, и 1о таке а 1оп§ зЮгу §Ьог1, тоест казано с две думи, Гари беше внук на кралицата. Баба му живееше в Бъкингам. Той ходеше там съвсем свободно и познаваше всяко кътче. Получаваше покани за приеми, за откривания на заведения, изложби, обеди, вечери, студени бюфети и т.н. Поканите се трупаха на масичка в антрето, той разсеяно преглеждаше купчината. Продължаваше да носи същото черно поло, същото провиснало сако, същия безформен панталон, същите отвратителни патъци. Не му пукаше как изглежда. Не му пукаше за черната коса, за големите зелени очи, за всички подробности, на които тя наблягаше, за да изтъкне достойнствата му. Той ненавиждаше да излиза, за да е пред очите на всички. Тя искаше той да се съгласи да я взима с него.
- Важно е да създам контакти, Гари, без познанства съм просто никой, а ти познаваш всички в Лондон.
- Грешка, груба грешка! Майка ми познава всички, не аз. Аз трябва да покажа на какво съм способен, обаче, повярвай ми, нямам никакво желание да се доказвам. На деветнайсет години съм, аз съм това, което съм, опитвам се да се усъвършенствам, това си е работа. Живея според разбиранията си и така ми е добре. И ти не си тази, която ще ме накара да се променя, зоггу!