Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Но за теб е достатъчно да се появиш и доказателствата стават излишни, отпадат - тропаше с крак Ортанс, изнервена от липсата на суетност у Гари. - На теб не ти струва нищо, а за мен може да се окаже от изключителна важност! Не бъди егоист. Помисли и за мен!
- N0 уау.
Той не поддаваше. Колкото и да му мънкаше и да го врънкаше, той не й обръщаше никакво внимание и си слагаше слушалките на ушите. Искаше да стане музикант, философ или поет. Ходеше на уроци по пиано, по философия, по драматично изкуство, по литература. Гледаше стари филми, хрупайки екологичен чипс, записваше мислите си в тетрадки на квадратчета и се упражняваше да имитира скокливата походка на катеричките в Хайд Парк. Понякога подскачаше в просторния си хол, оголил издадени напред зъби и свил пръсти като куки.
- Гари! Не ставай смешен!
- Аз съм прекрасен катеричок! Царят на катериците с лъскава козина!
Имитираше катерица, декламираше откъси от Оскар Уайлд или Шатобриан, диалози от филмите „Белязания“2 или от „Децата на рая“3. „Ако всички богати искат да бъдат обичани, тогава какво ще остане за бедните?“ Той се изтягаше в един фотьойл, принадлежал на Джордж V, и размишляваше върху красотата на фразата, хванал брадичката си с ръка.
Ортанс признаваше, че е очарователен, блестящ, оригинален.
Той беше против потребителското общество. Беше се примирил с мобилните телефони, но странеше от модните аксесоари на новите технологии. Когато си купуваше дрехи, вземаше само по една дори ако ризите например бяха на промоция и вървяха по две за цената на една.
- Вземи си още една, щом е гратис! - настояваше Ортанс.
- Имам само едно тяло, Ортанс!
Освен всичко друго е и красив, каза си тя и пак подуши ръкавиците.
Висок, красив, от кралско потекло, всичко това на сто и петдесет квадрата с изглед към Грийн Парк. Без капка усилие. Каква несправедливост.
Тя мина с прахосмукачката по ръкохватките на стария кожен фотьойл, помисли си: има, разбира се, мъже, които тичат подире ми, обаче са грозни. Или ниски. Мразя ниските мъже. Те са най-прокле-тата, най-вкиснатата и най-злопаметната категория. Дребният мъж е лош човек. Не може да прости на света заради ниския си ръст. Гари може да е флегматичен, нехаен, но е прекрасен. Още повече че не е обременен с грижи за безрадостната действителност. Освободен е от подобно задължение. Впрочем това им харесвам на парите: правят те независим от реалността.
Когато имам пари, ще бъда независима от реалността.
Тя се наведе над прахосмукачката и се взря смаяна, слисана: и мокета щъкаха животинки. Цяла колония хлебарки. Тя разроши тъканта, притисна маркуча върху мърдащите насекоми и мислено си представи ужасния им край. Така им се пада! После ще хвърля торбата в огъня, за да съм сигурна, че са пукнали. Представи си ги как пращят в пламъците с разкривени крачета, разтопена обвивка, спечени бели дробове. При тази мисъл се усмихна и продължи да чисти, разтапяйки се от наслада. С удоволствие бих изсмукала и Агата заедно с хлебарките. Бих я удушила с чорапогащниците, които захвърля където й падне. Ще се задушава бавно, езикът й ще увисне, огромен, кошмарен, лилав, ще се гърчи, ще умолява...
- Скъпа моя Ортанс - й бе заявил един ден Гари, докато вървяха надолу по „Оксфорд Стрийт“, - би трябвало да отидеш на психоаналитик, ти си чудовище.
- Защото казвам каквото мисля?
- Защото се осмеляваш да мислиш това, което мислиш!
- Изключено, ще взема да изгубя художествената си дарба. Не желая да ставам нормална, искам да бъда гениална невротичка като Шанел! Да не мислиш, че тя е ходила на психоаналитик!
- Нямам представа, но ще поровя из литературата.
- Имам недостатъци и си ги зная, разбирам ги и си прощавам. Точка, край. Ако не хитруваш със себе си, имаш отговор за всичко. Само онези, които си измислят разни истории, лягат на кушетката на психоаналитиците, аз съм момиче, което си носи отговорността за постъпките си и се обича. Намирам, че съм чудесна, красива, интелигентна, талантлива. Няма смисъл да правя усилия, за да се харесвам на околните.
- Точно това имах предвид: ти си чудовище.
- Искам да ти кажа нещо, Гари, нагледала съм се как майка ми се оставяше да я прецакват, затова съм си дала обещание да преца-кам целия свят, преди някой да докосне и един-единствен косъм на главата ми.
- Майка ти е светица и не заслужава да има дъщеря като теб.