Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Има охранителна система. Мисля, че е чисто, но не съм напълно
сигурен. Двама лесъри току-що потеглиха с пикап.
— Ще се справя с алармата.
Зи долови няколко миризми едновременно и хвърли поглед зад себе
си. Цялото Братство бе там, дори Рот, който, като крал, не трябваше да е
на бойното поле. Всички бяха въоръжени. Бяха дошли, за да спасят Бела.
Групата се приближи до къщата и всички опряха гърбове плътно в
стената, докато Ви обработваше ключалката с нещо остро. Вратата се
отвори и неговият «Глок» бе първият, който нахлу вътре. Когато не
последва реакция, той влезе и затвори вратата след себе си. След миг се
чу дълго бибипкане. И вратата отново се отвори.
— Хайде, да действаме.
Зи се втурна напред и едва не събори Ви на земята.
Погледът му обходи тъмните ъгли на единствената стая. Навсякъде
цареше бъркотия, подът бе засипан с какво ли не. Дрехи… ножове и
белезници… и шишета от шампоан. А какво бе това? Разпокъсан комплект
за първа помощ, от който се подаваха марля и бинтове. Изглеждаше така, сякаш са го тъпкали с крака.
Сърцето му биеше тежко, тялото му бе окъпано в пот. Търсеше Бела, а виждаше само неодушевени предмети. Цяла стена, заета от рафтове, върху които бяха подредени зловещи инструменти. Легло. Шкаф от
огнеупорен метал с размерите на автомобил. Маса за аутопсии, от чиито
четири края висяха стоманени вериги… Повърхността й бе изцапана с
кръв.
През главата на Зи преминаваха несвързани мисли. Тя бе мъртва.
Онова овално петно обгорена земя го доказваше. Освен ако не е останало
след изгарянето на някой друг пленник… Ами ако я бяха преместили?
Братята му стояха отвън, като че ли усещаха, че не бива да му се
пречкат. Зи отиде до огнеупорния шкаф, като държеше пистолета си в
ръка. Отвори го. Просто хвана металните врати и ги дърпа надолу, докато
пантите не се счупиха. Захвърли тежките парчета метал и ги чу как
изтракаха оглушително по пода.
Оръжия. Муниции. Пластични експлозиви.
Арсеналът на техните врагове.
Влезе в банята. Нищо, освен душ кабина и кофа, върху която бе
поставена тоалетна чиния.
— Тя не е тук, братко — каза Фюри.
Обладан от гняв, Зи се хвърли към масата за аутопсии, вдигна я с
една ръка и я запрати в стената. Една от веригите го удари през рамото и
се заби в плътта му чак до костта.
И тогава го чу. Тихо хленчене, подобно на скимтене.
Обърна рязко глава наляво.
В ъгъла видя да се подават от земята три цилиндрични метални края, покрити с метални капаци с тъмнокафявия цвят на пръстта. Ето защо не ги
бе видял веднага.
Отиде до тях и ритна единия с ботуша си. Хленчът стана по-силен.
Изведнъж му се зави свят и падна на колене.
— Бела?
В отговор от земята долетяха неясни думи и той остави оръжието. Как
щеше да…? От това нещо, което му приличаше на канализационна тръба, излизаха въжета. Хвана ги и задърпа силно.
Онова, което се появи на повърхността, бе мръсен и изцапан с кръв
мъжки цивилен вампир, на около десет години след преобразяването.
Беше гол и трепереше, устните му бяха посинели, очите му се въртяха
трескаво.
Зи го освободи, а Рейдж го загърна в дългото си черно кожено палто.
— Изведете го оттук — каза някой, когато Холивуд преряза въжетата.
— Можеш ли да се дематериализираш? — въпросът бе отправен от
друг брат към цивилния вампир.
Зи не обръщаше внимание на разговора. Отиде до другата дупка. От
нея не излизаха въжета, а обонянието му не долови никакъв мирис. Бе
празна.
Приближаваше се до третата, когато пленникът извика: — Не! Т-тази е к-капан!
Зи замръзна на мястото си.
— Как така?
Цивилният обясни, макар че зъбите му тракаха силно: — Н-не знам. Чух само, че л-лесърът предупреди един от х-хо-рата
си.
Преди Зи да е успял да зададе още въпроси, Рейдж прекоси стаята.
— Тук има оръжие. Насочено е в тази посока — чу се звук от
изщракване на метал. — Сега вече не е заредено.
Зи насочи погледа си нагоре, над дупката. Върху оголените тавански
греди, на около четири метра и половина от пода, бе поставено малко
устройство.
— Какво е това, Ви?
— Лазер. Ако прекъснеш лъча, най-вероятно задейства…
— Чакайте — прекъсна го Рейдж. — Тук има още едно оръжие, което
трябва да обезвредя.
Ви поглади козята си брадичка.
— Вероятно има и дистанционно управление, с което се активира
оръжието. Възможно е обаче лесърът да го е взел със себе си. Така бих
направил аз — притвори очи и се вгледа внимателно в тавана. —Специално този модел работи на литиеви батерии. Така че няма да се