Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
Стела Мендоза беше амбициозна. Когато амбицията има за обект богатство и слава, всички съображения на съвестта отпадат. В своя частен живот Стела не беше нито по-добра, нито по-лоша от хиляди други жени. Нейната слабост към луксозно жилище и луксозна кухня, можеше да се обясни с професията й. Известни грешки и престъпления не могат да се приписват само на определена класа, тъй като самовъзпитанието играе голяма роля. Една жена по-скоро би умряла, отколкото да загуби самоуважението си, а друга би направила обратното, за да не изпадне в нужда и мизерия и не би избирала нито пътищата, нито средствата за постигането на целта.
Като се раздели с Фос, тя се качи на горния етаж, за да се преоблече. Беше още много рано за предстоящото посещение, тъй като Грегори Пене не приемаше никого през деня.
Тя написа няколко писма и ги отнесе на пощата. Късно след пладне, минавайки през Чайчестер, тя съгледа Майк Бриксан всред голямата тълпа хора на пазарния площад. Стела отиде нататък, за да узнае какво се е случило, но след това промени намерението си. Малко, по-късно тя пак мина покрай същото място, но тълпата се беше пръснала, а Майк вече го нямаше.
Майк се движеше из Чайчестер и се натъкна на голяма тълпа хора, събрана около един полицай. Последният напразно се мъчеше да се разбере с един космат тъмнокож туземец, с много комичен вид. Той беше облечен в готов костюм, който му стоеше много зле. На главата си носеше корава, извънредно голяма шапка. В едната ръка държеше вързоп, обвит в голяма светлозелена кърпа, а под мишницата носеше някакъв предмет, обшит в ленено платно и стегнат с върви.
В първия момент Майк помисли, че е някой от слугите на Пене, но веднага след това съобрази, че Пене не би допуснал хората му да се движат в подобно облекло.
Майк си проби път до полицая, който му отдаде чест.
— При всичкото ми желание не мога да го разбера — каза той. — Иска да каже нещо, но не мога да разбера какво точно. Току-що е пристигнал в града.
Туземецът обърна тъмните си очи към Бриксан и каза нещо, което детективът не разбра. Чужденецът имаше нещо благородно в себе си, което дори смешното облекло не можеше да обезличи. Достойнството в държанието на туземеца направи впечатление на Майк.
Внезапно Майк се досети и заговори на холандски. Очите на туземеца светнаха.
— Да, господине, говоря холандски.
Майк правилно беше отгатнал, че човекът идва от Малайския архипелаг, където по-издигнатите туземци говорят холандски и португалски.
— Идвам от Борнео и търся един човек на име Трайн. Той е англичанин. Не, господине, искам само да видя къщата му. Той е големец в моята страна. Щом видя къщата му, ще се върна обратно в Борнео.
Майк го наблюдаваше, докато говореше. Можеше да се каже, че е красив, ако не се гледа голямата, дълга отвратителна следа от рана, която се простираше от челото до брадата му.
Детективът помисли, че е някой нов слуга за Грегори Пене и описа пътя за къщата му.
— Чуден език — каза полицаят. — Звучеше ми като холандски.
— На мен също — каза Майк, като се усмихна и продължи пътя си.
17
Мистер Фос дава добър съвет
Адела Лимингтон седеше на леглото си. До нея беше поставен пакет с бонбони. Тя усърдно се занимаваше с ръкописа, но въпреки упътванията, с които Фос беше изпъстрил бялото поле на листовете, тя намръщи чело. Обикновено не й беше трудно да разработва ръкописа, но днес мислите й блуждаеха и не можеха да се съсредоточат върху филма.
Кой впрочем беше Майк Бриксан? Нейната представа за детектив беше съвършено друга. Какво го задържаше в Чайчестер? Дали не стоеше тук заради нея? Тя тръгна по тази мисъл и се разсърди на себе си. Беше невъзможно един човек, който си е поставил за цел да разкрие едно страшно престъпление, да се навърта тук заради нея, за да бъде близо до нея. Или може би убиецът, Главореза, живее около Чайчестер? При тази мисъл тя постави ръкописа на коленете си.
Гласът на хазяйката прекъсна мислите й.
— Желаете ли да приемете мистер Фос?
Адела скочи от леглото и отвори вратата.
— Къде е?
— Поканих го в приемната — каза хазяйката, която сега се отнасяше с по-голямо уважение към нея. Когато една статистка авансира до филмова примадона, събитието не можеше да остане тайна за малкия град, жителите на който обикновено се интересуваха живо от филмовото дружество.
Когато Адела влезе в стаята, мистер Фос стоеше пред прозореца и гледаше навън.
— Добър ден, Адела! — каза той в добро настроение. Никога по-рано той не беше я наричал на име, макар и да го знаеше.
— Добър ден, мистер Фос — каза тя с усмивка. — Чух, че вече не сте в нашето дружество.