Конспирация за Короната

ни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън отк-

ри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри

чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото

това бе възможно и се заоглежда за връв.

Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значи-

телно по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе ка-

зал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.

– Няма ли да речеш „Казах ли ти“ – прошепна Ейдриън.

– Каква полза би имало от това?

– Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-уда-

чен за теб момент?

– Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?

Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се

появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове.

Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към

вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния.

Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за

острието.

– В името на Марибор, защо тук?

– Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.

Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точ-

но пред кухненската врата.

58

Майкъл Дж. Съливан

– Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем,

дали… може да има и други убийци.

– Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то

единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този

момент – и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от

стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е

стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли

да знаеш?

– Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква инфор-

мация?

– Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало.

Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш – настъпи малка пауза.

– Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или

земя.

– Просто е толкова… странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се

разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб… знаеш.

Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме го-

ворили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрон-

дил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае как-

во, а сега…

– Зная, странно е – отвърна Ариста, – съгласна съм. Чувствам се как-

то в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще

имам кошмари за тази нощ.

Гласът на Олрик омекна.

– Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега

ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.