Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Тогава ще трябва да предупредите управителя да изпрати някого да ме посрещне — каза решително тя.
Можеше и да я сметне за глупава и своенравна, но това си беше нейно приключение и тя щеше да го осъществи на всяка цена.
— Както желаете.
Опасенията, които изпитваше, се долавяха в гласа му.
— Не се страхувам нито от пустошта, нито да пътувам сама, Джон. Отгледана съм в едно сиропиталище в Даджара и цял живот съм се защитавала сама. Знам какво представляват наемните работници във фермите от годините, прекарани в Куинсланд. Те са хора като всички останали: честни, работят много и пият много. Това са хора, които няма да ми сторят зло. Повярвайте ми, Джон. Тук, в столицата, съм изложена на много по-големи опасности. — Тя замълча за миг, за да му даде възможност да проумее думите й. — Питър ми завеща Чаринга, за да мога да се върна към земята. Дивата пустош е част от мен, Джон — там няма от какво да се страхувам.
Пламенната й реч изглежда го убеди.
— В такъв случай ще се свържа с Чаринга и ще уведомя Брет Уилсън, че тръгвате. Ако изчакате малко, ще се опитам да се свържа с него още сега. Не бих искал да тръгвате, преди да съм напълно сигурен, че ще ви посрещнат.
Той повдигна въпросително вежди и Джени кимна в мълчаливо съгласие. „Изглежда се притеснява какво ще стане с мен“ — помисли си тя. Беше му признателна за това.
След четирийсет и пет минути и две чаши слаб чай, той се появи в стаята, като потриваше доволно ръце.
— Говорих с господин Уилсън. Той обеща да се погрижи да ви посрещнат след три дена. Вероятно ще пристигнете привечер и той предложи да останете в хотела, в случай на неочаквано закъснение. Увери ме, че е напълно в реда на нещата, една млада жена да прекара нощта сама на такова място.
Джени се усмихна и стана. Ръката му бе топла, но изразяваше безпристрастност.
— Благодаря ви, че бяхте толкова мил, Джон, а също и за помощта около пътуването.
— Всичко най-хубаво, Дженифър. Мога ли да споделя, че се възхищавам на смелостта ви. Обадете ми се, за да разбера как е минало пътуването и ако мога да направя още нещо за вас… знаете къде да ме намерите.
Джени напусна сенчестата сграда и тръгна надолу по Макгуайър Стрийт с леки, но сигурни стъпки. С нетърпение очакваше бъдещето.
Глава 2
Джени изпитваше смесени чувства при сбогуването си с Даян, която, както обикновено, беше с екзотичен кафтан, тежък грим около очите и прекалено много висящи и звънтящи бижута.
— Вълнувам се, притеснена съм и въобще не съм сигурна, че постъпвам правилно — каза тя. Гласът й леко потреперваше.
Даян се засмя и я прегърна.
— Нормално е да се чувстваш така. Ако не ти харесва, не е нужно да стоиш там, а аз ти обещавам да не правя щури купони в къщата ти.
Тя лекичко бутна Джени назад, когато вратите на влака започнаха шумно да се затварят, а ехото се разнесе из централната гара на Сидни.
— Тръгвай, преди да съм се разплакала и да се е разтекъл гримът ми.
Джени я целуна, намести по-удобно раницата на раменете си и се обърна. Централната гара беше пълна с хора, бягащи от големия град през почивните дни, повечето бяха облечени като нея — с къси панталони, риза, дебели чорапи и туристически обувки. В раницата беше сложила филцовата си шапка, препарат против насекоми, лейкопласт, пособия за рисуване и три комплекта дрехи. Там, където отиваше, не й трябваше нищо повече, а и не възнамеряваше да стои дълго. Достатъчно бе да задоволи любопитството си, както и желанието да се върне към дивата пустош, за да разбере дали ще може да сглоби парченцата от предишния си живот.
Джени помаха за последен път на Даян и потърси мястото си в общото купе. Пестенето й бе навик. Евтиният билет означаваше, че ще трябва да седи през цялото пътуване и че няма да може да се възползва от удобствата на луксозните спални вагони. Джени си имаше оправдание за това решение. По този начин щеше да си прави компания с останалите пътници и може би нямаше да се чувства толкова самотна.
Докато влакът бавно набираше скорост, усети как я обзема вълнение. Как ли изглежда Чаринга? Щеше ли да възприеме дивата местност по същия начин, както някога, когато бе малка? Сега бе по-опитна, по-зряла, и, надяваше се, по-мъдра, разглезена до известна степен от големия град и удобствата, които предлагаше: климатици, магазини, изобилие на вода, сенчести паркове.