Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Докато смесваше боите върху палитрата, изпита силно вълнение от предстоящото пътуване. Чаринга като че ли я зовеше. Примамваше я да напусне прохладното синьо на Пасифика и да отиде при горещото червено на вътрешността.
Три седмици по-късно Даян се бе разположила удобно на старото канапе. Светлината, струяща през купола и прозорците на ателието, се отразяваше върху пръстените по ръцете й и те проблясваха. Малките камбанки на обиците й звънваха, когато се наместваше по-удобно сред възглавниците, докато наблюдаваше работата на Джени.
Картината бе почти завършена. Искаше й се да я включи в изложбата. Нямаше нещо, което австралийците да обичат повече от пейзажи. Те показваха тяхното наследство — фермите и огромните пространства на тази прекрасна страна. Повечето от тях не бяха стигали по-далеч от Сините планини, а тук, под четката на Джени, се очертаваше истинската Австралия.
Даян повдигна глава и изпитателно разгледа картината. Долавяше се силно пристрастие в изображението на великолепните извивки на земята, пресъздадената ферма излъчваше атмосфера на уединение и изолираност — неща, които Даян за първи път забелязваше.
— Мисля, че това е най-доброто нещо, което си рисувала от доста време насам — промълви тя. — Картината сякаш говори.
Джени се дръпна леко назад, наклони глава й погледна картината. Беше с протрити къси панталони и бюстие, бе вдигнала дългата си коса високо с помощта на една четка за рисуване. Беше боса, нещо, което си позволяваше само, когато беше сама или с Даян, а единственото украшение по нея бе старинният медальон, подарен й от Питър за Коледа.
— Съгласна съм — измърмори, — макар че предпочитам да рисувам от натура, а не от снимки.
Даян гледаше как Джени нанася последните щрихи върху платното. От собствен опит знаеше, че така можеше да се получи страхотен резултат или да се развали всичко и целият труд да бъде напразен. Настъпва време, когато трябва да спреш, но само инстинктът може да ти подскаже, кога е дошъл този момент.
Джени се отдалечи от картината, погледа я известно време, после започна да разчиства. Накисна четките в терпентин, изчисти ножа и палитрата и ги подреди до статива. Разпусна косата си и протегна нагоре ръце, за да се раздвижи и премахне схващането във врата и въздъхна:
— Готово. Сега мога да започна с подготовката за пътуването.
„Толкова е хубаво да я видя отново кипяща от енергия“ — помисли си Даян. Радваше се, че Джени се възстановява от ужасната мъка, която я измъчваше. После скочи от канапето. Токчетата на позлатените й сандали потропваха по дървения под, докато прекосяваше стаята.
Джени се обърна и се усмихна.
— Сигурна ли си, че нямаш нищо против да наглеждаш къщата, докато аз странствам?
Даян разтърси глава и обиците й звъннаха.
— Разбира се, че не. Добър повод да се скрия за малко от всички и да отдъхна. С предстоящата изложба и онзи досадник Руфус в галерията имам нужда именно от спокойно кътче като това.
Джени се засмя.
— Още ли те преследва? Мислех, че е заминал за Англия.
Даян си представи грамадния художествен критик на средна възраст, облечен в ярки ризи и вратовръзки, които напълно подхождаха на гласа му и темпераментния му характер.
— Надявам се, че се е отказал — отговори лукаво тя. — Изтощена съм от вечните му сравнения между незрялото австралийско изкуство и изтънчената английска школа.
— Единствената му цел е да те впечатли с обширните си познания. Високото самочувствие му е в кръвта.
— Сигурно е така, но не ми е приятно през цялото време да ми навира неговата Англия в лицето. — Тя се загледа през прозореца. Плажът беше претъпкан, някъде в далечината звучеше последната песен на Бийтълс. — Нямах предвид точно това, повечето неща в него ми харесват. Той ме разсмива, а това е най-важното, нали?
Джени се приближи до прозореца и застана до нея. Изглеждаше замислена, когато промълви:
— Разбира се. — После я погледна с поразителните си очи. — Искам да ми обещаеш, че няма да избягаш с него и да се омъжиш в мое отсъствие? Добре го познавам и знам, че може да е много убедителен, а и ти очевидно си му завъртяла главата.