Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Джени започна да рови в чантата си, после измъкна купчина листа и ги размаха под носа на Даян. Това бе добър знак — Джени най-сетне излизаше от черупката си, в която се бе затворила през последните шест месеца.
— Даян, виж списъка с инвестициите — каза Джени през зъби. — Цяла редица къщи в Съри Хилс… двуетажна сграда в Куги, още една в Бонди… Списъкът е безкраен. Купени, ремонтирани и продадени за огромни суми, които са били използвани за закупуване на акции. — Тя трепереше от ярост. — И докато той е бил зает да трупа богатство, аз се борех да платя нарастващата сметка за ток!
Даян грабна намачканите документи и ги приглади.
— Е, значи Пит е бил таен капиталист, дори и зад гърба ти е правил това, което е смятал, че е най-доброто за вас, а овцефермата е била нещо, което и двамата сте искали.
Ядът на Джени като че ли изчезна с такава бързина, с каквато се бе възпламенил. Тя седна на ниската възглавничка и загриза нокътя си.
— Запали си цигара — каза Даян, като протегна към нея кутия цигари. — Преди да ги откажеш имаше такива хубави нокти.
Джени поклати глава.
— Ако пропуша пак, никога няма да мога да ги откажа. Както и да е, ноктите са по-евтини от цигарите. — Усмихна се вяло и отпи глътка вино. — Понякога не знам какво правя. Всичко изглежда толкова налудничаво, че се питам, дали и аз не полудявам.
Даян се усмихна. Сребърните гривни звъннаха.
— Хората на изкуството никога не са били напълно нормални, но ние с теб още не сме в тази категория, мила. Обещавам да ти кажа, когато усетя, че откачаш и тогава заедно ще се гмурнем в дълбините на лудостта.
Джени се разсмя и въпреки че в гласа й се долавяха истерични нотки, бе приятно да я чуеш как се смее.
— Е, какво смяташ да правиш с фермата?
Джени се намръщи и прехапа устни.
— Не знам. В момента фермата се ръководи от управител. Джон Уейнрайт ме съветва да я продам. — Тя погледна надолу към ноктите си и гъстата й кестенява коса закри лицето. Даян не можеше да види изражението й. — Без Пит няма да е същото, освен това нищо не разбирам от овце, още по-малко как се управлява ферма.
Даян седна на ръба на стола видимо развълнувана. Може би Чаринга бе именно онова нещо, което щеше да помогне на Джени да преодолее мъката и да намери нова цел в живота си.
— Не забравяй, че сме живели във Валуна — там се чувстваше в естествената си среда. Можеш да оставиш управителя да се занимава с фермата и да живееш като господарка на имението.
Джени сви рамене.
— Не знам, Даян. Изкушавам се да отида и да огледам мястото, но…
— Но?… — Търпението на Даян се изчерпа. Тази потисната, безпомощна Джени, която се колебаеше и даваше уклончиви отговори й бе чужда.
— Не си ли поне малко заинтригувана? Не искаш ли да видиш изненадата, която Пит ти е подготвил?
Джени направи опит да запази спокойствие.
— Знам, че без него и Бен няма да е същото, но това е една възможност да се махна за известно време от къщата в Палм Бийч и от всички спомени, свързани с нея. Бих могла да го приема като приключение, като необичайна почивка. А какво ще стане с изложбата и с поръчката, която още не съм изпълнила?
Даян всмука дълбоко дима от цигарата.
— Изложбата ще се състои — вече сме напреднали с подготовката. Двамата с Анди ще се справим, а пейзажът, който ти поръчаха, е почти завършен. — Тя я погледна със сериозно изражение. — Така че, сама виждаш — нищо не те задържа тук. Трябва да отидеш. Пит би искал да го направиш.
Даян успя да убеди Джени да вечерят в Кингс Крос. Ресторантът се намираше на няколко крачки от галерията, в сърцето на артистичния квартал на Сидни и бе любимо и на двете място. Неоновите светлини мигаха и проблясваха, от околните барове и нощни клубове се разнасяше музика, по улиците течеше обичайният поток от ексцентрично облечени хора, но Джени не бе настроена да се наслаждава на гледката. Светлините бяха прекалено ярки, музиката — гръмка, а минувачите — превзети и облечени безвкусно. Реши да не се връща с Даян в галерията и след едночасово шофиране се прибра вкъщи.
Къщата бе чудесна — на три етажа, построена върху хълм с гледка към залива. Голям късмет беше, че я купиха толкова евтино. През първите години, преди да се роди Бен, те влагаха всичките си пари в ремонта й — боядисване, нов покрив, климатик, панорамни прозорци. Стойността й сега бе много по-висока от първоначалната. Палм Бийч се превърна в модно за живеене място и макар това да бе свързано с безкраен приток от сърфисти и любители на слънцето в края на седмицата, и двамата не искаха да се местят. Бен обичаше да ходи на плажа, учеше се да плува, недоволстваше и плачеше, когато беше време да се прибират нагоре по хълма към къщата.