Знаете, че ме обичате

После той отвори още една врата и каза:

— Това е моята стая.

Джени го последва вътре. Стаята изглеждаше почти нормална, с изключение на огромното антично легло и ултрамодерното му страхотно бюро, с изключително тънък лаптоп. Леглото беше застлано със зелено-черна карирана кувертюра, подът беше осеян с DVD-та, а в ъгъла грижливо подредени стояха гирите му. От гардероба се подаваха обувки, а на стените бяха окачени плакати на „Бийтълс“.

— Хубава е — каза Джени и седна нервно на единия край на леглото. Тогава забеляза макет на яхта на нощното му шкафче и попита:

— Плаваш ли?

— Аха — отвърна Нейт, грабна макета и й го подаде. — Двамата с татко сглобяваме лодки в Мейн. В момента работим по тази. Тя е за дълги разстояния и е по-тежка от другите, които строим за състезания. Първо ще я изведем до Карибите, а след това може би до Европа.

— Наистина ли? — изуми се тя и огледа макетчето. За нея беше трудно да си представи да преплаваш океана с нещо толкова малко и деликатно. — Има ли тоалетна?

— Да, ето тук — каза той, усмихна се и завря пръста си в кабината. Там имаше малка овална врата и буквите WC на нея. — Виждаш ли?

Джени беше очарована и кимна.

— Иска ми се да се науча да плавам.

Той седна до нея и каза тихичко:

— Може да дойдеш в Мейн и аз ще те науча. Джени се обърна към него, а кафявите й очи потърсиха неговите:

— Аз съм само на четиринадесет.

Той се пресегна и погали нежно къдравата й коса. След това дръпна ръката си и каза.