Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
Още през първите дни новият министър заяви, че оперативно-издирвателната дейност е най-важният елемент от борбата с престъпността и от днес нататък ще й се отделя първостепенно внимание. Не пипнаха началника на Главното управление на вътрешните работи на град Москва и съответно в самото управление засега също не се предвиждаха кадрови промени. Началникът на отдела, в който работеше Настя, остана на поста си и тя вече можеше да се върне. След като поработи при Заточни почти десет месеца, тя успя да обучи капитан Дюжин на основната аналитична работа и да получи поредното си звание — подполковник, с което нямаше как да се сдобие на „Петровка“, тъй като длъжността й не позволяваше това, тъй че с генерала се разделиха мирно и кротко. Както се казва, „като свои хора“.
— Е, деца мои — започна през онази сутрин всекидневната оперативка полковник Гордеев, — престъпниците се оказаха по-издръжливи от нас. Ние сме готови да се заврем къде ли не от жега, а пък те се чувстват доста бодри. Откъде ли вземат сили? Вчера Селуянов беше дежурен за целия град и ни ощастливи с убийството на някоя си госпожа Дударева, генерален директор на фирма… — Той надникна в подредените на бюрото книжа. — … фирма „Турела“. Занимава се с туристически бизнес. Дамата е състоятелна, да не кажа нещо повече. Делото е заведено на окръжно ниво и засега не ни закачат, но като се има предвид, че това може да се окаже някакво разчистване на сметки в бизнес средите, всеки момент могат да ни включат. Няколко дни няма да ме има: тази вечер заминавам в командировка, ще ме замества Коротков. Тъй че раздавам картите предварително. Ако пристигне нареждане да се включим в разследването на убийството на Дударева, с това ще се заеме Селуянов. Кажете му, когато се наспи и дойде на работа утре. Разбра ли, Коротков? Натисни приятеля си, няма защо да го жалиш. Знам, че тия дни е решил да се жени, а вие всички тутакси ще се втурнете да го прикривате. Толкова по този въпрос, а сега ми докладвайте текущата работа. Доценко, започни с убийството на Волошчиков…
Настя се радваше, че докато я нямаше тук, никой не бе окупирал обичайното й място в ъгъла. Повечето от служителите на отдела седяха около заседателната маса, а онези, за които не оставаше място, се настаняваха на столовете покрай стената. А в ъгъла на кабинета на полковник Гордеев имаше едно вехто ниско кресло с избеляла протрита тапицерия, което бе толкова разклатено и потрошено, че ако човек тежеше повече от осемдесет килограма, просто не биваше да рискува и да сяда в него. Настя Каменская тежеше по-малко и затова обичаше да сяда там, без да се страхува.
След заседанието тя се отби при Коротков.
— Знаеш ли, не е хубава тая работа с Коля — каза тя. — Той трябва да се готви за сватбата си, а сега е застрашен от реалната опасност да затъне в убийството на онази дама от туризма. Защо не поговориш с Житената питка? Нека издаде друга заповед.
— Да бе, ще издаде — подсмихна се Юрий. — А сетне ще издаде и още една, та да си знаем мястото. Житената питка възпитава Коля и това е ясно дори на децата.
— Защо? — изненада се Настя. — Какви ги е забъркал пак?
— Ами каквито ги забърква винаги. Преди две седмици пак ходи до Воронеж без разрешение. Само за един ден. Вечерта се върна и никой нямаше да разбере. Но нашата Житена питка не е вчерашен и тези номера не му минават.
— А когато се върна, пак ли пи?
— Не — завъртя глава Коротков. — Няма такива работи. Коля вече почти не пие, само когато е в компания и просто няма как да откаже. Но вече не прави както преди да не изтрезнява по три дни. Лейди Валентина коренно го превъзпита. Тя казва, че е задължително да обичаш децата си, но не е правилно да пиеш след всяка среща с тях. Не е станала никаква трагедия, достойна да бъде удавена във водка. Децата са щастливи, весели, здрави, грижат се за тях, живеят в пълноценно семейство с майка си и с новия си баща и тази жизнерадостна ситуация не е повод за пиянство. А ако Николаша пък пие не от мъка по децата, а единствено и само от мъка по себе си, това е още по-срамно, защото истинският мъж не бива да се самосъжалява. И сега той може или да постъпва правилно и да се уважава заради това, или да ругае себе си за грешката и веднага да я поправи, след което да започне да се уважава за самокритичността си. И толкова, трети вариант няма. Тя му набива в главата тази велика идея, набива му я и най-сетне успя. Тъй че нашият Селуянов е сложил окончателен кръст на пиенето. Между другото, какво ще му подарим? Имаш ли някаква идея?