Призрачна музика

Тя вече не мислеше за огромната болка, която причинява на мъжа си, и в главата й пулсираше само една мисъл: да спаси Георгий, който нямаше никаква вина. Той не можеше да е виновен, той не би могъл да убие жена си! Михаил седеше пребледнял, а ръцете му трепереха.

— Значи ето какво било… Оля, но защо… Боклук такъв! — изкрещя изведнъж той. — Лъжлив боклук! Откога продължава това?

— От половин година — рече през сълзи тя.

— И ти си ме мамила половин година! Половин година си ходила по срещи с него, а на мен си ми дрънкала разни лъжи за поликлиники и магазини, така ли? Половин година си лягала в леглото с него, а сетне си се прибирала вкъщи и си ме прегръщала, така ли? Кажи? Така ли беше?

Тя кимна.

— Миша, скъпи мой, ти си прав, прав си за всичко. Аз съм отвратителен лъжлив боклук, можеш да ме наричаш както си искаш, само го спаси!

Олга се разплака отчаяно и силно.

— И според теб как трябва да спася твоя любовник? — попита с неочаквана хладина съпругът й.

— Поговори със следователя, помоли го… Щом си в течение на събитията, значи знаеш кой води разследването. Кажи му, че Георгий не е виновен, на теб ще ти повярват. Миша, моля те! Умолявам те! Искаш ли да падна на колене пред теб?

— Недей. — Устните му се разкривиха в гнуслива усмивка. — Нека минем без патетичност. Добре де, да речем, че успея да постигна резултат и пуснат твоя любовник. И какво ще стане след това? Ти ще се омъжиш за богатия вдовец и ще ме зарежеш заедно с мизерната ми милиционерска заплата, така ли? И ще вземеш и сина ни, за да расте в безгрижие, богатство и охолство? Изобщо как си представяш по-нататъшния развой на събитията?

— Не знам, Миша… Ще стане, както ти решиш, само го спаси. Ако кажеш, ще си отида; ако кажеш, ще остана.

— Ще останеш ли? И ще ми бъдеш вярна съпруга? Или ще продължиш да ме лъжеш и да ходиш на срещи с твоя Дударев?

— Давам ти честната си дума, кълна се, че никога повече няма да се видя с него, ако ми кажеш да остана. Няма да те лъжа. Само направи нещо…

Михаил излезе мълчешком от кухнята. След няколко минути Олга го видя в антрето — напълно облечен със светли панталони и лека риза с къс ръкав.

— Къде отиваш? — попита тя с надежда.

Може би Михаил се е вслушал в молбите й и сега ще отиде при онзи следовател да се разбере с него.

— На работа.

— Ще направиш ли каквото те помолих?

— Не знам. Аз задържах Дударев. Но сега, когато стана ясно, че той ти е любовник, нямам право да водя разследването. Трябва да съобщя това на ръководството и да предам делото на друг следовател.

— Но ще си поговориш с него, нали? — настояваше Олга.

— Едва ли. В принципите ми не влиза да защитавам престъпници, а още по-малко убийци. Всъщност твоят любовник знае ли къде работя?

— Разбира се.

— Значи е знаел кой го разпитва, но не каза нито дума. Браво на него, истински джентълмен. Но въпреки това е глупак. Ако ми беше казал веднага, моментално щях да го пратя при друг следовател, може би щеше да извади по-голям късмет с него. Желая ви всичко хубаво, Олга Василевна!