Призрачна музика

— Че колко ще си почивам? Ще поспя три-четири часа и стига толкова. Тъкмо ще пристигнем при него към шест часа, между следобедната почивка и вечерята. Всъщност плати ли наема?

— Вчера беше неделя…

— Вярно, обърках се с това дежурство. Иди да го платиш днес, че иначе ще вдигнат врява. Не забравяй да платиш и тока. Извинявай. — Той отстрани лекичко Олга и свали късия копринен халат, който висеше на вратата и който обичаше да носи вкъщи — особено когато бе горещо.

Михаил излезе от банята и се отправи към кухнята. Олга се потътри след него, без да знае как да продължи прекъснатия разговор.

— Така — проточи той, надничайки в хладилника, — какво да си хапна?

— Искаш ли да стопля печеното? — предложи Олга.

— За нищо на света няма да ям гореща храна в тази жега. Бих хапнал нещо студено. Някаква салата например.

— Ей сега ще ти направя — засуети се тя. — Почакай пет минутки, бързо ще стане.

Олга извади от хладилника домати, краставици, зелена салата и лук и започна бързо да реже зеленчуците. Михаил се настани до нея край масата, изпъна крака, въздъхна блажено и запали цигара.

— Боже мой, колко е хубаво вкъщи — рече бавно, но с наслада. — Винаги ми е било жал за мъжете, които не познават удоволствието да се прибереш вкъщи от работа. Особено когато жена ти не е на работа, а те чака. Оля, сигурно аз съм много щастлив човек. Как мислиш?

Тя изпита почти физическа болка. Той толкова много я обичаше, а пък тя се канеше да му каже, че… През всички месеци, в които беше любовница на Дударев, Олга с ужас си мислеше какво ще стане, ако мъжът й научи. Просто той нямаше да го преживее. Михаил страшно много я обичаше и й вярваше… Олга Ермилова не се страхуваше от развода като такъв и мисълта, че ще остане сама с десетгодишното си дете, не я плашеше. Тя беше действена и самостоятелна жена, печелеше добре и не се бе хванала за печата в паспорта си. Но се боеше да нанесе на Михаил удар, който той не заслужаваше. Де да можеше и сега да не му казва нищо… Но очевидно се налагаше.

— Миша, пак ще те питам за Дударев — започна, без да се обръща, преструвайки се, че изцяло е съсредоточена в рязането на зеленчуците за салатата. — Може пък следователят, който го е арестувал, да не е изяснил всичко?

— Може — съгласи се той. — И какво от това?

— Ами… може би той ще си изясни нещата и ще го пусне, как мислиш?

— Вероятността е малка. Срещу твоя познат има прекалено много улики. Той е бил заинтересован от смъртта на жена си. А освен това, докато е служил в армията, е боравил с взривни устройства и си е създал добри навици за работа с тях. Тъй че твоят приятел няма никакви шансове. Но ти така и не ми каза откъде го познаваш.

— Ами запознахме се на панаира на книгата в „Олимпийски център“. Аз търсех книжки за Валера, а Георгий също си избираше нещо. И се заприказвахме. Посъветва ме в коя част на залата да потърся онова, което ми трябва. Това е.

— И на базата на това случайно познанство ти правиш сериозните изводи, че той е добър човек и не може да убие никого, така ли?