Призрачна музика

Момчето тръгна бавно към него, като продължаваше да върти топчето.

— Виж какво, направи ми услуга, иди да ми купиш вода от павилиона, а? Умирам от болки в крака, изобщо не мога да ходя, а в тая жега ще пукна от жажда. Ще идеш ли? — Той се постара думите му да прозвучат естествено и убедително.

Момчето се колебаеше и това се виждаше по живото му лице.

— Моля те, прояви малко човещина. Ето, вземи двайсет и пет рубли и ми донеси бутилка минерална вода, най-добре да е газирана. „Нарзан“ или „Боржоми“. И поискай да ти я дадат от хладилника.

Момчето взе парите и отново завъртя смешно глава. Но все пак отиде до павилиона.

— Благодаря ти, приятелю — каза разчувствано убиецът и бързо развъртя капачката на еднолитровата бутилка с минерална вода. — Направо ме спаси. А какво правиш с това топче?

Момчето се усмихна приветливо и дружелюбно.

— Тренирам си пръстите.

— Фокусник ли ще ставаш?

— Не, пианист. Извинявайте, трябва да тръгвам.

— Ами тръгвай — разреши му милостиво той, погледна с облекчение след отдалечаващото се момче и отново си сложи слушалките.

И слава богу, че хлапакът трябваше да си върви, защото само това липсваше — собственикът на колата да излезе точно в този момент. Момчето се отдалечаваше с равномерни бавни крачки и въртеше глава. Убиецът видя как то стигна до дървото, където стоеше преди това, и се насочи към пресечката, а няколко секунди по-късно от входа на блок номер осем излезе една жена. Тя тръгна с решителна крачка към лилавата „Фелиция“ и отключи вратата от страната на шофьора. Веднага щом влезе в колата и затвори вратата, убиецът натисна бутона на устройството. Музиката, която звучеше в слушалките, отчасти заглуши грохота от взрива. През отворените прозорци моментално започнаха да надничат хора, а любопитните, които си бяха у дома, се накачулиха по балконите. Преминаващите коли спряха и шофьорите излязоха навън. Общо взето, макар улицата да пустееше, около мястото на взрива се създаде истинска суматоха. Убиецът се зачуди дали трябва да отиде там, изобразявайки естествено любопитство, но реши, че хората около пострадалата кола и бездруго са много, а никой от тях не му обръщаше внимание. Той стана и си тръгна. В слушалките се разнасяха звуците на започваща буря над скалистите брегове и сините ледени езера, а самотната хищна птица плавно се носеше над цялото това студено великолепие.