Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политические детективы » Призрачна музика
Призрачна музика - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Призрачна музика

Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Авторка е на 33 романа, преведени на 26 езика. Книгите на Маринина са продадени в 35 милиона тираж в цял свят, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. По романите й са заснети няколко телевизионни сериала, спечелили огромна популярност. В колата си е взривена Елена Дударева — собственичка на преуспяваща туристическа агенция. Следователите по случая не могат да установят причините за убийството. В хода на разследването те стигат до почти слепия младеж Артьом, който е разговарял с убиеца и въпреки че не може да опише външността му, е запомнил гласа му и музиката, която е слушал. Анастасия Каменская е изправена пред моралната дилема дали да въвлече младия мъж в разрешаването на случая, защото може да изложи живота му на опасност. Търсейки поръчителя на убийството, тя попада в омагьосания кръг от семейни изневери и болезнена ревност, търговия с наркотици и пиратски записи. За да стигне до убиеца, се изисква да надмогне логичните на пръв поглед обяснения. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 116
Перейти на страницу:

— Още повече — оживи се оперативният работник. — Значи купувачите са били малко и ти ще си ги спомниш. Особено онези, които са дошли сутринта, преди колата да се взриви.

— Дойде едно момче, много добре си го спомням. Появи се точно преди да тресне взривът — каза уверено Лялечка.

— Какво момче? Малко ли беше?

— Не, не съвсем. На около осемнайсет години, а може би и на повече. Беше едно такова слабичко, хилавко. Но когато се наведе до прозорчето, забелязах, че е гладко избръснато. В смисъл, че лицето му не беше детско, а бръснато, разбираш ли? И изражението му бе много напрегнато, децата нямат такива изражения.

— Прекрасно! — зарадва се Сергей. — Какво друго можеш да ми кажеш за него? Как беше облечено?

— Най-обикновено, със светли къси панталони и с фланелка с някакъв надпис — не можах да го прочета. Да, и въртеше в ръката си някакво топче. Дори си помислих: защо ли му е това топче?

— Какво топче?

— Червено.

— Голямо ли беше?

— Не, ей такова. — Лялечка събра палеца и показалеца си, показвайки диаметъра на топчето. — Май беше пластмасово.

— А сръчно ли го въртеше?

— Много! — въздъхна завистливо девойката. — Ако аз можех да правя такива неща, нямаше да седя тук, а щях да играя в цирка. Същински Акопян.

„Акопян значи — помисли си със задоволство Зарубин. — За да въртиш така топче, трябва непрекъснато да тренираш, направо по двайсет и четири часа в денонощието. Което означава, че става дума за траен навик. А това вече е нещо“.

Сергей изпи на един дъх бутилката студена минерална вода до павилиона, купи си още една и тръгна да търси момчето. Разбира се, отличителните му белези не бяха кой знае какви. Момчето с топчето можеше да е въпросният убиец, но можеше да е и най-обикновен минувач, ала при всички случаи трябваше да го намери, още повече че то най-вероятно бе видяло убиеца.

И всичко започна отначало. Входът, стълбището, етажът, вратата, звънецът, въпросът: „Познавате ли едно слабичко момче, което има навика да върти топче в ръка?“, благодарност, отново врата, звънец, въпрос, стълби, врата… Краката му пулсираха, а ризата и панталоните му се превърнаха в негова втора кожа, която бе залепнала толкова плътно за тялото му, та му се струваше, че никога няма да може да я отлепи.

Към десет часа вечерта се наложи да прекъсне обиколката, защото хората не бяха много склонни да отварят вратите си толкова късно на някакъв непознат дори когато им показваше авторитетната си карта. Нервничеха и се стараеха да отговарят както им падне, без да вникват в нищо и без да се замислят, само и само неканеният гост час по-скоро да си отиде.

На другия ден сутринта Зарубин се върна и продължи прекъснатото си занимание и тъй като по обед повечето хора вече бяха на работа и никой не му отваряше, се премести в съседното каре от сгради. Влезе във вътрешния двор и не повярва на очите си. На пейка точно пред него седяха две момчета. Едното беше високо, широкоплещесто и четеше нещо на глас, а другото, което бе слабичко и по-ниско на ръст, го слушаше внимателно и въртеше в ръка червено топче. „И кой ще ми каже сега, че в живота няма късмет?“ — помисли си Сергей.

* * *

Те не бяха братя, но бяха повече от приятели. Бяха всичко един за друг.

Вследствие на родилна травма Артьом Кипиани получи частична атрофия на очните нерви. Отначало детето виждаше лошо надалеч, сетне — наблизо, а след това зрителното му поле започна да се стеснява. Беше му трудно да чете и да пише, очите му бързо се уморяваха и му се налагаше да прави дълги паузи, за да си почине. Като ученик в началните класове криво-ляво се справяше с учението, но в края на четвърти клас проблемът се изправи с цялата си острота. За пръв път го оставиха да повтаря. Момчето беше повече от способно, притежаваше несъмнен талант и вкъщи учеше неуморно — дори за сметка на съня си. Но контролните… Времето за тях беше ограничено и тъй като бе принудено непрекъснато да спира, та очите му да си починат, то за нещастие не успяваше да напише решенията на задачите, до които вече бе стигнало наум. Същото ставаше и на контролните по руски и английски език.

Тогава родителите на Артьом трябваше да вземат отговорно решение. Дали да изпратят детето в училище за деца с нарушено зрение, или да го оставят в обикновено училище? Всъщност родителите му не спореха по този въпрос. И двамата бяха съгласни, че трябва, както се казва, да упорстват до последно, за да се опитат да дадат на сина си пълноценно образование. Както е известно, в училището за деца с нарушено зрение програмата за обучение беше доста щадяща и за твърде малко от общообразователните предмети имаше учебници с брайловата азбука, които слепите можеха да четат. Но дали Артьом щеше да се справи с нарастващото натоварване на учебната програма в обикновеното училище? И какво щеше да прави със злополучните контролни?

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)