Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Половин час и се намирах в града. Яздех по една малка уличка в покрайнините, заобиколен отвсякъде от къщи. У Бил светеше. Завих по неговата входна алея. Завързах Барабан в задния му двор.
На почукването ми отговори Алис, вгледа се в мен за миг и възкликна:
— Господи! Карл!
След няколко минути седях в хола с Бил и пълна чаша на масата вдясно от мен. Алис беше в кухнята, след като бе направила грешката да попита дали искам нещо за ядене.
Бил ме изучаваше, докато си палеше лулата.
— Определено умееш да идваш и да си отиваш доста впечатляващо — отбеляза той.
Усмихнах се.
— Понякога се налага.
— Онази сестра в болницата… почти никой не повярва на разказа й.
— Почти никой ли?
— Малцинството, което имам предвид, се състои, естествено, от мен.
— А какъв беше нейният разказ?
— Тя твърдеше, че си се изправил в средата на стаята, станал си двуизмерен и просто си се стопил, оставяйки след себе си нетрайна дъга.
— Дъгата може да е симптом на глаукома. Трябва да си прегледа очите.
— Направи го. Всичко й беше наред.
— Оо. Лоша работа. Следващото, което ми идва наум, е неврологично заболяване.
— Хайде, Карл. Тя е съвсем нормална. И ти го знаеш.
Усмихнах се и отпих от чашата си.
— А ти изглеждаш съвсем като картинката на една карта за игра, която веднъж коментирах. В комплект с меча. Какво става, Карл?
— Всичко още е объркано — отвърнах аз. — Дори по-объркано, отколкото беше последния път, когато разговаряхме.
— Което означава, че засега не можеш нищо да ми обясниш?
Поклатих глава.
— Ти си заслужил пълна обиколка на родината ми, когато това свърши — заявих аз, — ако тогава продължавам да имам родина. Но в момента времето ми е безценно.
— С какво бих могъл да ти помогна?
— С информация. За бившата ми къща. Кой се е заел да я стяга сега?
— Ед Уелън. Местния предприемач. Мисля, че го познаваш. Не ти ли монтира веднъж душа или нещо подобно?
— Да, вярно… сетих се.
— Той доста е разширил дейността си. Купи по-тежко оборудване. Вече и няколко души работят за него. Аз се занимавах с регистрацията на фирмата му.
— Знаеш ли кого е наел да работи по къщата ми… сега?
— Така наизуст — не. Но веднага мога да разбера. — Той постави ръка върху телефона до себе си. — Да му позвъня ли?
— Да — кимнах. — Но чуй за какво става дума. Всъщност ме интересува едно-единствено нещо. В задния ми двор имаше купчина тор. Последния път, като минавах, още си беше там. Сега я няма. Трябва да разбера какво е станало с нея.
Бил наклони леко глава надясно и се усмихна около лулата си.
— Сериозно ли говориш? — попита ме накрая.
— Абсолютно сериозно — отвърнах. — Скрих нещо в тази купчина, докато пълзях край нея, оцветявайки снега със скъпоценната си телесна течност. Сега трябва да си го взема.
— Какво представлява то?
— Медальон с рубин.
— Безценен, предполагам.
— Точно така.
Той бавно кимна.
— Ако беше някой друг, щях да реша, че си прави безвкусна шега. Съкровище в купчина тор… Семейна реликва?
— Да. Четирийсет или петдесет карата. С обикновена обковка. Тежка верижка.
Бил извади лулата от устата си и подсвирна.
— Може ли да попитам защо си го оставил там?
— Ако не го бях направил, сега щях да съм мъртъв.
— Действително основателна причина.
Той пак посегна към телефона.
— Вече проявиха интерес към къщата — отбеляза. — Никак не е зле, като се има предвид, че още не съм пуснал обява. Човекът чул от някой, който чул от някой друг. Заведох го да я види тази сутрин. Каза, че ще си помисли. Може доста бързо да я продадем.
Започна да набира.
— Почакай — спрях го аз. — Опиши ми този човек.