Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Бил остави слушалката и погледна замислено нагоре.
— Слаб на вид, червенокос, с брада. Каза, че е художник. Търсел къща в провинцията.
— Кучият му син! — възкликнах аз, точно когато Алис влизаше с подноса.
Тя поклати глава и се усмихна, докато сервираше храната пред мен.
— Само два хамбургера и колкото е останало от салатата. Няма защо да се вълнуваш толкова.
— Благодаря ти. Вече се готвех да изям коня си. После щеше да ми е криво.
— Предполагам, че и на него нямаше да му хареса особено. Да ти е сладко — каза Алис и се върна в кухнята.
— Купчината тор беше ли още там, когато ходи да го развеждаш? — попитах.
Бил затвори очи и смръщи чело.
— Не — реши след малко. — Дворът вече беше разчистен.
— И това е нещо, все пак — въздъхнах аз и започнах да се храня.
Той се обади на предприемача и разговаря с него няколко минути. Следях развитието на събитията от неговите думи, но след като затвори, изслушах и цялата история, докато довършвах яденето и го прокарвах с каквото бе останало в чашата ми.
— Никак не му се искало такава хубава тор да отиде на боклука, затова още на другия ден натоварил купчината на камиона си и я откарал в своята ферма. Там я стоварил до един участък, който смята да култивира и досега не е успял да я разстеле. Каза, че не е забелязал никаква скъпоценност, но спокойно може и да я е пропуснал.
Кимнах.
— Ако можеш да ми услужиш с фенерче, най-добре ще е да тръгвам.
— Разбира се. Ще те закарам.
— Не искам да се разделям с коня си на този етап.
— Е, сигурно ще имаш нужда от гребло и лопата или вила. Мога да ги откарам и да се срещнем там, ако знаеш къде е мястото.
— Знам къде е фермата на Ед. Пък и той сигурно има инструменти.
Бил вдигна рамене и се усмихна.
— Добре — рекох. — Позволи ми да се възползвам от банята ти и тръгваме.
— Видът ти говореше, че познаваш обещаващия купувач.
Отместих подноса и се изправих.
— Ти си чувал за него като за Брандън Кори.
— Човекът, който се е представил за твой брат и те е изпратил в болницата?
— „Представил“ ли?! Той наистина ми е брат. Грешката не е моя, обаче. Извинявай.
— Той е ходил там.
— Къде?
— Във фермата на Ед, днес следобед. По-точно ходил е червенокос мъж с брада.
— И какво е правил?
— Казал, че е художник. Помолил за разрешение да постави статива си сред една от нивите и да я нарисува.
— И Ед му е позволил?
— Да, разбира се. Идеята му се видяла чудесна. Затова и ми разказа за случилото си. Искаше да се изфука.
— Вземи инструментите. Ще се срещнем там.
— Добре.
Първото, което направих в банята, беше да извадя Фигурите си. Трябваше светкавично да се свържа с някой в Амбър, някой, достатъчно силен, за да го спре. Но кой? Бенедикт беше на път към Царството на хаоса, Рандъм търсеше някъде сред Сенките сина си, току-що се бях разделил с Жерар и отношенията ни определено не бяха приятелски. Искаше ми се да имах Фигура на Ганелон.
Реших, че се налага да опитам с Жерар.
Измъкнах неговата карта и изпълних съответните мисловни маневри. След няколко мига, установих контакт.
— Коруин!
— Само ме изслушай, Жерар! Бранд е жив, ако това е някакво утешение. Абсолютно сигурен съм. Чуй ме сега. Важно е. Въпрос на живот и смърт. Трябва да направиш нещо… и то бързо!
Докато говорех, изражението му рязко се променяше — гняв, изненада, интерес…
— Продължавай — изръмжа той.
— Бранд може да се върне всеки момент. Всъщност, може вече и да е в Амбър. Не си го виждал, нали?
— Не.
— Трябва да му попречиш да мине през Лабиринта.
— Нищо не разбирам. Но мога да поставя стражи пред залата на Лабиринта.
— Постави стражи вътре в залата. Той умее да идва и да си отива по доста странни начини. Ако успее да мине през Лабиринта, може да се случат ужасни неща.
— Тогава ще отида лично да го пазя. Какво става?
— Сега няма време. Слушай по-нататък: Луела върна ли се в Ребма?