Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Направо не ги разбирам. Знам само, че ти беше част от борбата за надмощие в тяхната групировка. Помежду им имаше разцепление и ти можеше да бъдеш от полза и за двете страни. Затова, естествено, едната страна се опитваше да те убие, докато другата се стараеше да запази живота ти. В края на краищата най-умело се възползва от теб Блийс, в онова нападение, което беше подготвил.
— Но точно той се е опитал да ме убие, още там, на сянката Земя — рекох. — Стрелял е по гумите на колата ми.
— Така ли?
— Ами, поне така ми каза Бранд, пък и съвпада с всички останали факти.
Джулиан вдигна рамене.
— По този въпрос нищо не мога да кажа. Не знам какво е ставало между тях по онова време.
— И все пак ти поддържаш Файона в Амбър — отбелязах аз. — Не може да се отрече, че си изключително сърдечен с нея, когато е наоколо.
— Разбира се — усмихна се той. — Винаги съм бил силно привързан към Файона. Тя със сигурност е най-прекрасната и най-цивилизованата сред нас. Жалко, че татко е така категорично против женитбите между братя и сестри, както ти е добре известно. Дразнех се, че толкова дълго трябваше да бъдем противници. След смъртта на Блийс, твоето затваряне и коронацията на Ерик, обаче, всичко тръгна почти по старому. Тя прие с достойнство поражението им и на историята беше сложен край. Явно се е изплашила от перспективата за връщането на Бранд не по-малко от мен.
— Бранд вижда нещата по друг начин — подхвърлих аз, — но това е естествено. Той, например, твърди, че Блийс е още жив — открил го е с Фигурата му и знае, че е някъде сред Сенките и обучава армия за нов удар срещу Амбър.
— Предполагам, че е възможно — рече Джулиан, — но ние сме напълно подготвени да го посрещнем, нали?
— Освен това Бранд твърди, че ударът ще бъде само за отвличане на вниманието, а истинското нападение ще дойде право от Царството на хаоса, по черния път. Той заяви, че Файона и в този момент е там и се занимава с подготовката.
Джулиан се намръщи.
— Надявам се, че просто лъже. Никак не ми се ще да видя групичката им възобновена и насочена пак срещу нас, този път с помощта на тъмните сили. И ще ми е ужасно неприятно, ако Файона е замесена във всичко това.
— Бранд твърди, че той самият не участва и е осъзнал грешките си… изобщо шумно се разкайва.
— Ха! По-скоро бих повярвал на този звяр, който току-що убих, отколкото на Бранд. Надявам се, че си проявил достатъчно здрав разум да го поставиш под сигурна охрана… макар че това може да не е от кой знае каква полза, ако все още притежава старите си умения.
— Но каква ли е играта му сега?
— Или е възстановил стария триумвират, мисъл, която никак не ми допада, или има нов план, изцяло негов. Но можеш да ми вярваш, той разполага с план. Никога не се е задоволявал само с ролята на зрител, в каквото и да било. Непрекъснато заговорничи. Бих могъл да се закълна, че плете интриги дори и насън.
— Сигурно си прав — съгласих се аз. — Виждаш ли, има ново развитие на нещата, още не мога да кажа дали за добро или зло. Току-що се бих с Жерар. Той смята, че съм направил нещо на Бранд. Случаят не е такъв, но нямаше как да докажа невинността си. Аз съм последният, който е виждал Бранд днес. Преди известно време Жерар отишъл в покоите му и намерил неговата стая разхвърляна, навсякъде имало петна кръв, а самият Бранд го нямало никакъв. Просто не знам какво да мисля.
— И аз. Но се надявам този път някой да си е свършил работата както трябва.
— Господи, колко е объркано всичко. Жалко, че не знаех тези работи по-рано.
— Моментът все не беше подходящ, за да ти ги кажа. Не вървеше да говоря с теб, докато още беше затворник и те биха могли да те достигнат, а после дълго време те нямаше. Когато се върна с войска и нови оръжия, не бях сигурен какви може да са окончателните ти намерения. След това събитията се развиха много бързо и Бранд отново се оказа сред нас. Вече беше твърде късно. Трябваше да бягам и да си спасявам кожата. Аз съм силен тук, в Ардън. Тук мога да посрещна всичко, което би хвърлил срещу мен. Поддържах отрядите си в пълна бойна готовност и чаках съобщение за смъртта на Бранд. Искаше ми се да попитам някой от вас, дали още е жив. Но не можех да реша кого, като знаех, че ще бъда под подозрение, ако е умрял. Ала научех ли, че е още жив, възнамерявах сам да се опитам да го довърша. А сега… при това положение на нещата… Ти какво смяташ да предприемеш, Коруин?