Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Да.
— Свържи се с нея чрез Фигурата й. Тя да предупреди Мойри, че Лабиринта в Ребма също трябва да се охранява.
— Много ли е сериозно, Коруин?
— Може да означава краят на всичко — отговорих аз. — Сега се налага да тръгвам.
Прекъснах връзката и се запътих към кухнята и задната врата, като спрях само колкото да благодаря на Алис и да й пожелая лека нощ. Ако Бранд се бе добрал до Рубина и се бе настроил към него, не знаех със сигурност какво смята да направи, но имах много силни предчувствия относно намеренията му.
Яхнах Барабан и го пришпорих към шосето. Бил вече излизаше на заден от алеята.
XI
На много места яздех напряко през полята, докато Бил трябваше да следва пътя, така че не изостанах много от него. Когато пристигнах, той разговаряше с Ед, който сочеше на югозапад.
Слязох от коня и Ед заразглежда Барабан.
— Хубав кон, гледам — заключи той.
— Благодаря.
— Нямаше те.
— Да.
Стиснахме си ръцете.
— Радвам се пак да те видя. Тъкмо разправях на Бил, че не знам точно колко време се е мотал наоколо онзи художник. Просто приех, че той ще си отиде, като се стъмни и повече не съм се занимавал с него. Но ако наистина е дошъл да търси нещо твое и знае за купчината тор, като нищо може да е още там. Ще си взема пушката, ако искате и ще дойда с вас.
— Не, благодаря — отказах аз. — Мисля, че знам кой е той. Пушката няма да е необходима. Ние просто ще се разходим дотам и ще разгледаме наоколо.
— Добре — съгласи се Ед. — Нека да дойда с вас и да ви помогна.
— Няма нужда — казах.
— Ами тогава да се погрижа за коня ти. Какво ще кажеш да го напоя, да го нахраня и да го поразчеша?
— Сигурен съм, че ще ти е благодарен. Както и аз.
— Как се казва?
— Барабан.
Той се приближи до Барабан и започна да се сприятелява с него.
— Хубаво. Ще се върна за малко в хамбара. Ако ви потрябвам за нещо, просто викнете.
— Благодаря.
Извадих инструментите от колата на Бил, а той взе електрическия фенер и ме поведе към югозападния край на фермата, който Ед му бе сочел преди това.
Пресякохме нивата, Бил светеше, а погледът ми следеше лъча на фенерчето и търсеше купчината. Когато видях на какво е заприличала, неволно въздъхнах. Някой явно бе ровил из нея, като гледах как са разхвърляни буците. Ако само беше стоварена от камиона, не би могла така да се разпилее.
И все пак… фактът, че някой беше търсил, не означаваше непременно, че е постигнал успех.
— Какво мислиш? — попита ме Бил.
— Не знам — рекох. Оставих инструментите на земята и се приближих до най-голямата останала купчинка. — Светни ми тук, ако обичаш.
Огледах остатъка от купчината, после взех едно гребло и започнах да я разстилам. Разчупвах всяка буца и я разпръсвах по земята, като прекарвах зъбите на греблото през нея. След известно време Бил нагласи фенера под подходящ ъгъл и дойде да ми помогне.
— Имам странно усещане… — обади се той.
— Аз също.
— … Май сме дошли твърде късно.
Продължихме да ровим и да разстиламе, ровехме и разстилахме…
Долових гъделичкането на познато присъствие. Изправих се и зачаках. След няколко мига установихме контакт.
— Коруин!
— Тук съм, Жерар.
— Какво каза? — попита Бил.
Вдигнах ръка, за да го накарам да замълчи и съсредоточих вниманието си върху Жерар. Той стоеше в сянката край яркото начало на Лабиринта и се подпираше на огромния си меч.
— Ти беше прав — заяви Жерар. — Бранд действително се появи тук, само преди няколко мига. Не знам как е успял да влезе. Появи се от сенките там, вляво. — Той показа с жест. — Изгледа ме за момент, после се обърна и тръгна обратно. Не ми отговори, когато му извиках да спре. Тогава насочих натам фенерчето, но Бранд не се виждаше никакъв. Просто беше изчезнал. Какво искаш да направя сега?
— Рубина на справедливостта беше ли в него?
— Не мога да кажа. Зърнах го само за миг, на тази лоша светлина.
— Лабиринта в Ребма наблюдава ли се вече?