Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла беше доволна, че се бяха отбили в Мамутския бивак преди да отидат на Срещата. Сигурна беше, че щеше да се изненада от изрисуваните им лица, ако не се беше запознала с Винкавек. Колкото и да бяха удивителни и сложни татуировките на лицата на тези хора, никоя от тях не бе така изкусна като неговата.
Другото различие, което тя забеляза, беше, че макар в този бивак да преобладаваха жените, в него нямаше деца. Очевидно те бяха поверени на нечии грижи в домашните им биваци. Айла скоро разбра, че това не бе място, подходящо за деца. То беше за възрастни, за сериозни разговори, дискусии и обреди — също и за игри. Няколко души играеха с белязани кокали, пръчки и парчета бивник на откритото пространство пред Бивака.
Мамут стигна до входа на шатрата, който беше отворен, и подраска по кожата. Айла надникна над рамото му в полутъмната вътрешност, внимавайки да не се набива в очите на тези, които се шляеха отвън, но и те, стараейки се да останат незабелязани, се опитваха да я разгледат по-отблизо. Проявяваха любопитство по отношение на младата жена, която старият Мамут не само беше приел за обучение, но и беше осиновил. За нея казваха, че била чужденка, че дори не била от Мамутоите. Никой не знаеше дори откъде е.
Много от хората нарочно минаваха покрай Хвощовия бивак, за да видят конете и вълка и бяха изненадани и впечатлени от животните, макар че се стараеха да не го показват. Че как може човек да управлява жребец? Или да накара една кобила да стои мирно сред толкова много хора — и вълк в близост до нея? Защо вълкът беше толкова кротък с хората от Лъвския бивак? Иначе, спрямо с всички други хора, си беше истински вълк. Никой друг не можеше да се доближи до него, че дори и до границите на техния бивак, без покана и даже се говореше, че нападнал Чалег.
Старецът покани с жест Айла да влезе вътре и те двамата седнаха край голямо огнище, макар че в него гореше съвсем слабо пламъче и то в единия му ъгъл, близо до жената, която седеше срещу тях. Тя беше много дебела. Айла никога не беше виждала такава шишкава жена и се почуди как ли е извървяла разстоянието до тук.
— Ломи, доведох дъщеря си, за да се запознае с теб — каза старецът.
— Чудех се кога ли ще дойдете — отговори тя.
И тогава, преди да каже нещо друго, тя извади с пръчки от огъня един нажежен до червено камък. Отвори пакет листа и пусна няколко върху камъка. Протегна се напред, за да вдъхне пушека, който се изви нагоре. Айла усети миризмата на градински чай и по-слабия аромат на лопен и лобелия. Вгледа се внимателно в жената, долови тежкото и дишане, което скоро престана и разбра, че тя страда от хронична кашлица, вероятно астма.
— И ти ли си правиш сироп против кашлица от корени на лопен? — попита я Айла. — Помага.
Отначало не и се искаше да говори и не разбра защо го направи, без да е представена, но и се щеше да помогне и някак си почувства, че точно така трябва да постъпи.
Ломи рязко вдигна глава, изненадана, и изгледа младата русокоса жена с внезапен интерес. По лицето на Мамут пробягна усмивка.
— И тя ли е Лечителка? — попита Ломи Мамут.
— Струва ми се, че няма по-добра от нея, дори и ти не я превъзхождаш, Ломи.
Ломи разбираше, че това не е лекомислено изказване. Старият Мамут много уважаваше таланта й.
— А пък аз си помислих, че просто си осиновил една красива млада жена, за да облекчи последните години от живота ти, Мамут.
— Ама наистина е така, Лами. Тя облекчи зимния ми артрит, както и други отбрани болки и болежки — каза той.
— Радвам се, че е нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. Макар че е твърде млада.
— Тя носи много в себе си, Ломи, въпреки младостта си. Тогава Ломи се обърна.
— Ти си Айла.
— Да, аз съм Айла от Лъвския бивак на Мамутоите, дъщеря на Огнището на Мазута… и закриляна от Пещерния лъв — изрече Айла така както я беше инструктирал Мамут.
— Айла от Мамутоите. Хмммм. Звучи необичайно, но такъв е и гласът ти. Макар че не е неприятен. Изпъква. Кара хората да те забелязват. Аз съм Ломи, Мамутът на Вълчия бивак и Лечителка на Мамутоите.
— Първа лечителка — поправи я Мамут.
— Та как мога да съм Първа Лечителка, стари Мамуте, след като тя е равна на мен?