Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Делиан се опитваше да говори свързано, но треската осуетяваше всичките му опити.
— Това е нашият шанс — каза той. — Това е ударът, който ще нанесем във войната на Хари.
— Не разбирам.
— Не мога да ти помогна — въздъхна той. Думите бяха микроскоп, истината — планета. Дори да успееше да опише бледата нишка на истината, която виждаше, дали тя щеше да го разбере? Вписаните концентрични кръгове на сила, които се променяха и плаваха между двете вселени, които се стесняваха, усъвършенстваха и фокусираха върху звездата на сега и тук; скаларно самоподобие на фрактална реалност на взаимодействие на кварки от хоризонта на събитията между всички вселени — какви думи щяха да са необходими, за да го обясни на нечий ум, който не го е изпитвал пряко?
Той се опитваше да се гмурне под вълните на треската, да се потопи в спокойните дълбини на тук и сега, там, където можеше да почувства вихрещата се буря от насилие, която се беше стоварила върху света, върху Империята, върху града, върху донжона. Насилието жужеше като пчелен рояк в Съдебната палата; нахълтваше грубо в клоаката под Шахтата. Постепенно се зараждаше на балкона над Ямата: натрупваше се като гной във възпалена рана, под изпъващата се, умираща кожа. Натрупваше се на мястото, където стоеше затворникът, в очакване стражите да отворят вратата към Шахтата.
И точно на това място проблесна белият пламък на сила, дошла от друг свят. Появиха се тънките конци на Черния поток, сплетоха се в нишки, след това във въжета и накрая в буксири, в които пулсираше бясна енергия.
— Събери ги — прошепна Делиан. — Вдигай хората. Изправи ги на крака. Просто го направи. Това е единственият ни шанс.
— Чухте го — рече твърдо т’Пас, обръщайки се към останалите сенки. — Какво чакате?
Няколко призрачни сенки се отдалечиха от него, преливайки се една в друга. Из цялата Яма се раздвижиха сенки, които се вплътняваха, докато се изправяха на крака, и жуженето на обграждащото ги насилие се сля със звука на онова, което се намираше вътре.
Сянката на т’Пас се наведе към него.
— Какво чакаме?
— Не какво, а кого — прошепна Делиан. От прилива на енергия му се виеше свят; едва успяваше да изрича думите. — Каин идва.
Пазачите дръпнаха резетата на вратата към Шахтата.
— Делиан… — Той долови отчаянието в гласа ѝ; тя все още не разбираше. Все още не можеше да повярва. — Делиан, Каин е мъртъв.
— Не — отвърна той.
— Да. Прекара дни в Шахтата. С открити рани по краката, дълбоки рани. Досега сигурно е умрял.
— Не — отвърна Делиан. — Т’Пас, сбъркал съм. Той не идва.
— Знам — отвърна тъжно тя.
Вратата на Шахтата се отвори и затворникът се накани да влезе.
— Не идва — рече Делиан. — Той е вече тук.
4.
Резето от външната страна на вратата се издърпва със стържене.
Орбек оголва бивните си и стисва по-здраво тоягата. Ризницата му прилепва като кожата на препечена наденичка. Аз отново съм гол, но не ми пука. Имам нож.
Друго облекло не ми трябва.
Орбек ми пожелава късмет:
— Умри в битка, Каин.
Вдигам ножа си в поздрав.
— Умри в битка.
Когато процепът светлина става по-широк, аз му казвам:
— Тръгвай, мамка му, действай! — защото понякога трябва да бъдеш разумен и внимателен и да се огледаш, преди да скочиш, но друг път трябва просто да се хвърлиш с рогата напред.
Орбек опира ноктестия си крак в гредите и изригва вратата така, че сигурно би зашеметил и бик. Тя се отваря с трясък и идиотът просто стои пред нея със зяпнала уста, от която се стича тънка лига, докато Орбек пристъпва напред и го халосва с тоягата. Оня пада с вой и пътят е разчистен, а навън се изсипват всички Шахтъри.
Пазачите, които са застанали от двете страни на вратата, не получават възможност дори да откачат тоягите си от коланите; двамата с Орбек бяхме намерили поне двайсетина Шахтъри — предимно хора, но и двама първородни, и три или четири огрило, — които са достатъчно освестени, за да отговорят свързано на въпроса: „Тук в тъмното ли искаш да умреш, или навън, на светло?“
Пазачите край вратата са залети от виещата вълна от голи, покрити с мръсотия безумци. Останалите се суетят на балкона и по мостчетата, опитват се да намерят позиции, откъдето да стрелят с арбалетите си, без да се изпозастрелят един друг. Двама Шахтъри ме изнасят на балкона, преметнали ръцете ми през вратовете си. Орбек и петима други Шахтъри тичат към платформата с лебедката. Останалите оставят пазачите на вратата да лежат в кръв на балкона и се втурват към мостчетата, за да попречат на останалите да стрелят по нас.