Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Какво направи ти, куче? — каза инспекторът, като се отдръпна на няколко крачки назад. В ръцете му светна револвер.
Кнудзон знаеше добре, че инспекторите носят със себе си оръжие и не се стесняват да стрелят. Беше загубен, ако не избягаше и не се скриеше някъде. Той грабна веднага лампата, която бе окачена на стената, и я хвърли на земята.
В рудника стана тъмно като в рог, револверът изгърмя, но не улучи Кнудзон.
Генералът извика радостно, след това стисна по-силно копача и се приближи до инспектора.
Сега бе решаващата минута. Ако не се освободеше от този човек, той бе загубен, тъй като вторият куршум щеше да го убие.
Инспекторът бе много изплашен. Беше сам в рудника със затворника, който така жестоко уби казака. Той забрави съвсем, че в револвера има още един патрон. Искаше само да избяга оттук.
Кнудзон не виждаше в тъмнината, затова опипваше земята с копача, дано набута инспектора.
Инспекторът знаеше, че го очаква опасност в рудника, ако по някой начин не се спасеше. Той се помъчи да напипа таблата, като пълзеше по земята. Изведнъж усети нещо твърдо под ръката си — това бе таблата. Един скок — и той бе в нея.
Кнудзон скочи и улови куката от долната страна на таблата.
Инспекторът даде знак да издигат таблата и колелото я издигна нависоко.
Изведнъж Кнудзон почувствува силна болка в ръката си. Инспекторът се беше навел на края на таблата и се мъчеше да отсече с ножа си пръстите на Кнудзон, с които той бе уловил желязната кука.
Болките бяха големи, но Кнудзон ги понасяше храбро. За щастие инспекторът не можа да се наведе толкова, че да отсече пръстите му, но ги бе наранил само с върха на ножа си.
Изведнъж пред очите на Кнудзон притъмня. Много кръв изтече от раната му и той падна в безсъзнание. Почувствува, че силите му го напускат, но ако изпуснеше куката, той щеше да загине. Още една минута и той щеше да бъде вън от рудника. И тъкмо когато бе много отпаднал, светлина от хиляди звезди блесна в очите му. Лявата му ръка бе изнемощяла и той се улови с дясната за спасителната греда, на която бе колелото.
С много тих глас, едва чут, Кнудзон благодари на Бога, загдето му даде сили да не изтърве куката.
Кнудзон се спаси.
LXIV. В ДОМА НА СВЕЩЕНИКА
Свещеник Неандрович, приятел на пустинника, беше в кабинета си, нареден с добър вкус. Само тази стая показваше какъв е той. Неандрович бе много богат.
Той имаше двуетажна къща от тухли, докато другите бяха дървени. Животът му бе спокоен. Той бе за пример в селото. Не обичаше спиртните питиета и не пиеше. Не оставяше болните да го чакат, както това правеха другите свещеници. Щом научеше, че някой в селото се е разболял, той отиваше веднага да го утеши.
Свещеникът имаше само един приятел. Той бе пустинникът. И двамата се стремяха да облекчат мъчния живот на селянина, и двамата се трудеха да го просветят. Свещеникът учеше децата, като се стараеше да ги просвети.
Вечер, когато се връщаше у дома си, биваше винаги доволен от себе си. Изпълняваше съвестно дълга си, тъй че нямаше защо да се осъжда. Той се затваряше тука и се усъвършенствуваше в науката.
Не бе женен и една бабичка от селото му гледаше къщата. Преди известно време бабата бе починала, тъй че той се оказа в затруднено положение и търсеше друга.
Случи се така, че нямаше нужда да търси прислужница от селото. От няколко дни с кола в селото бе дошла млада и красива вдовица. Тя се бе настанила в селото, защото се бе разболяла по пътя. И като нямаше лекар в селото, тя се отправи към свещеника и го помоли да й помогне.
Тя му се довери. Каза му, че е родена в Сибир, че се връща от Петербург и по пътя се разболяла. Казала му още, че в Сибир я наричат вдовицата Симонова.
Читателите ще си спомнят, че вдовицата Симонова бе тази, която спаси Бояновски от бесилката, когато сибирските варвари искаха да го обесят. Тя каза наполовина истината за целта и причините на пътуването си.
Знаем, че Бояновски се раздели с Нея на границата и оттам продължи пътя си към Петербург. Вдовицата, вместо да се върне в Сибир, тръгна след Бояновски. Тя искаше да отиде в Петербург, за да бъде близо до Бояновски, за да му бъде полезна в случай на нужда. Но решението й да го следва се пречупваше от хиляди разсъждения.
„Той ме презря — мислеше си тя. — Побърза да отиде при жена си. Не, аз не трябва да му се натрапвам. Най-после какво търся аз в Петербург? Нима моето присъствие не ще смущава брачния му живот? Аз трябва да го забравя, аз трябва да се върна обратно.“
Тя изпълни това, което намисли. Хвана юздите и тръгна по пътя за отечеството си. Все повече и повече отслабваше, докато болестта не я принуди да остане в хана на едно село.