Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Свещеникът хвърли изпитателен поглед към нещастника, попита:
— Нима не стигна по пътя до някоя християнска къща, за да те нахранят? Има и добри хора на света…
— Страхувам се да се доверя някому.
— Значи ти се съмняваш, че има добри хора?
— Не! Селяните са гостоприемни и аз знам, че ще ме приемат, но с мене работата е друга. Моята глава е оценена и може би ще се намери някой алчен за пари, който за няколко грешни рубли да ме предаде.
При тази изповед свещеникът се отдръпна.
„В къщата си значи съм прибрал злодей! — помисли си той. — Що ли си сторил, та главата ти е оценена?“
— Аз ще ти се доверя — каза непознатият, — тъй като ме прие под покрива си. Аз съм известният хайдутин Кал Ахмед.
Свещеникът бе слушал много за този разбойник, че помагал на бедните, а богатите нападал.
— Значи ти си Кал Ахмед? Кажи ми как си дошъл тука? Доколкото помня, ти си имаш дружина. Къде е тя сега?
— Те са мъртви, а малкото, които останаха живи, полицията ги хвана и затвори. Аз съм единственият, който избяга от тяхното преследване. Но защо ми е тази свобода, когато цялата местност е обградена с войници. Не съм сигурен дали утре не ще ме уловят.
— Как така? Доколкото знам, жителите в тази околност те обичат и никой не ще откаже да те приеме.
— Това бе по-рано, докато главата ми не бе оценена. Но сега не съм сигурен никъде! За мене няма място в Русия — каза печално Кал Ахмед. — Не ми остава нищо друго, освен да пронижа с нож сърцето си.
— Тези думи са глупави — каза свещеникът. — Ти имаш достъп в моя дом и тука си на безопасно място, тъй като домът ми е свещенически. Аз ще те пазя тука, докато мога.
Кал Ахмед падна на колене пред свещеника:
— Благодаря ти. Ако всички хора в света бяха като тебе, по-малко грехове щеше да има.
Покъртен, свещеникът улови ръката му и каза:
— Стани, тъй като само пред Бога се коленичи.
В същата минута вратата се отвори и вдовицата Симонова влезе вътре.
— Ти направи едно добро дело, отче — каза тя.
— Това си ти, Симонова — отвърна свещеникът. — Щом намираш това дело похвално, то надявам се, че ще ми помогнеш като истинска християнка.
— Разбира се.
— Тогава приготви едно място за този човек. Погрижи се за него като за мой брат. Приготви му храна и гледай да не излиза през деня от стаята.
— Всичко, каквото желаеш, отче.
Кал Ахмед стана и наблюдаваше с големите си очи влязлата.
„Колко много прилича на Роза Терез — помисли си той. — Същия глас, същото лице.“
— Ела след мене, непознати човече — каза вдовицата.
Кал Ахмед я последва, но не снемаше поглед от нея.
Щом напуснаха стаята, свещеникът затвори прозореца си.
— Боже, ти ще опазиш моя дом, въпреки че прибрах в него един разбойник, но той е честен човек и е в нужда.
Кал Ахмед сякаш се намираше в рая. От гората, където бе лежал на снега и където се страхуваше, че всеки час можеше да бъде заловен, той се озова в топла къща и на бяла мека постелка. Красивата жена му донесе горещ чай, хляб и шунка. Той не чака втора покана.
Щом се нахрани, той си легна и не след дълго заспа. Видя насън Роза Терез, която му се стори по-красива от по-рано. Във въображението му Роза Терез и Симонова се сливаха в едно и също лице.
Сърцето на Кал Ахмед копнееше насън еднакво и за двете същества в един образ.
LXV. ПОКУШЕНИЕТО СРЕЩУ ЦАРЯ
Това се случи в един чудесен ден, следобед. Слънцето грееше весело и се усмихваше над Петербург. То огряваше и царските палати, кубетата и кулите, които се издигаха над другите здания.
Улиците бяха пълни с хора. По лицата на всички се четеше скрита радост. Всеки бързаше да изпълни своите длъжности с по-радостно сърце отвсякога.
Никой не подозираше, че днес се готви тайно страшна катастрофа. В долния етаж на царския палат убийците готвеха ужасна смърт за господаря на Русия. Яники и Пал решиха да изпълнят решението на нихилистите относно Александър II. Всичко необходимо за тази цел бе готово. На тавана в зимника, където живееха, бе поставена една кутийка, пълна с достатъчно количество динамит. Днес Яники бе отлепил фитила, който достигаше до кутийката и бе залепен с вар.
Яники и Пал провериха още веднъж работата и се увериха в изправността на всичко.
— За да стигне огънят до кутийката, по моето пресмятане, са необходими 15 секунди време, в което трябва да се спасим.
— Ако сполучим да стигнем до стълбите на първия етаж, бихме могли да се спасим, понеже с един скок през прозореца ще се намерим в градината.