Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Светнете по-добре — извиква този човек на другите.
Единият от четиримата се приближава до Александър, тъй че този с наметалото и Александър можели да се видят добре. Като видял този образ, Александър се уплашил. Лицето, което стояло пред него, било същински негов портрет, сякаш че се оглеждало в огледало. Било същото космато, лице, извит нос и малко извити устни. На неговото лице се виждала същата упоритост, както на неговото.
Същите чувства обзели и човека с наметалото.
— Не е лъжа — казал непознатият. — Това лице може да бъде опасно. Сега знаем всичко.
Това е всичко, което казал непознатият, след това си отишли. Вратата на тъмницата се затворила и Александър останал отново сам. Той не се задържал дълго в затвора. Една вечер го връзват, турят на главата му някаква торба и го качват на една тройка. Когато идва на себе си, той се намира в Красноярск. Тука го вкараха в рудника, където се намира и сега. Но преди това с нагорещени клещи отрязаха езика му. Има оттогава 10 години — каза Волков. — Много пъти е искал да тури край на живота си, но винаги са му попречвали. Той няма да живее дълго. Болестта в гърдите му, която е по-силна от императора — охтиката, скоро ще го освободи от мъките.
— Същото мисля и аз — каза Кнудзон. — Видях как той преди малко изплю доста кръв.
Като чу това, немият радостно погледна наоколо си. Той разбра, че скоро ще дойде краят на мъките му.
— Както той, така и другите жертви на сибирските рудници очакват смъртта с радост — каза Волков. — Те се надяват на Бога да им изпрати смъртта, за да се освободят от земните мъки. В гроба е спокойствието, в гроба е мирът, а в рудниците — отчаянието.
— Дали родителите на Александър знаят какво нещастие е постигнало техния син?
— Те знаят само, че е вдигнал въстание — отговори Волков. — И тъй като мнозина от тях паднаха във въстанието, мислят, че е един от тях. Те го оплаквали като умрял и денонощно се молели за успокоение на душата му. Не минава дълго време и тази мисъл пропада със съобщението, че синът им се намира в сибирските рудници. Сега злощастните родители знаят всичко, те знаят, че техният син е в Сибир като най-окаян човек на света. Те положиха много грижи, за да спасят детето си. Баронеса Елисавета беше при царя и му занесе писменото задължение на родителите му. Но това нищо не помогна. И този писмен документ изчезна по странен начин.
— А какво стана с тях? — попита Кнудзон.
Волков се усмихна приятно.
— Разбира се, най-върли неприятели на царя.
— Нихилисти, убийци, злочинци…
— Баронеса Елисавета и Василиев станаха най-опасни нихилисти. Дълго време след това Василиев не можа да живее, но старата баронеса, въпреки нещастията, които е преживяла, и до днес, казват, била жива.
Разправят, че тя насърчавала нихилистите към отмъщение на императора, като посещавала събранията им. Не са успели никога да я заловят. И никой не знае къде се намира тя. Тя е навсякъде и никъде, но в същото време е винаги готова да подпали огъня, който един ден ще изгори Романовската династия.
— Сега, генерал Кнудзон, известна ти е цялата история на този ням човек — привършваше Волков разказа си. — Известно ти е сега кой е другарят ти, с когото делиш оковите в тъмницата. Надявам се, че отсега нататък ще бъдеш по-любезен с този човек. Няма съмнение, че дълго време още той не ще ти бъде другар, тъй като неговият час на избавление скоро ще удари.
Човекът с отсечения език издигна ръцете си нагоре, призовавайки с това Бога по-скоро да тури край на мъките му.
Кнудзон се приближи до него, улови го за ръцете и го прегърна. Закле му се да му бъде верен в нещастията.
Волков се сбогува с генерала.
— За да не се излагам повече на опасност, ще трябва да си отивам.
— А кога ще се видим?
— След един месец — каза Волков.
— Чак след един месец! Но това е ужасно. През останалото време аз ще трябва сам да си говоря.
— Не се вайкай, генерале, защото в рудниците тук има още по-окаяни! Такива мъки има, генерале, едва ли би могъл да си въобразиш.
— Какви други мъки още? Има ли по-жестоко и сурово от това да отрежеш езика на един човек?
Волков улови генерала за ръката и му прошепна:
— Ами ако ти съобщя, че тук, в Красноярск, в държавната тъмница лежи една нещастна жена, на която лицето е обковано в желязна маска?
— С желязна маска ли? Как да разбирам това?
— Лицето на тази жена е обковано с желязна маска, от която само въздух може да поема.
— Но как се храни? — попита генералът.