Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Николай мълчеше през всичкото време, докато баща му говореше. На лицето му не се забеляза никаква промяна. Погледът му почиваше на тавана. В лявата ръка стискаше силно дръжката на сабята си.
Когато бащата каза да падне на колене пред брат си, той се направи, че не е чул. Императорът Николай го погледна строго.
— Не чу ли моята заповед? Да не мислиш, че не си длъжен да изпълниш заповедите на умиращия цар? На колене пред брат си! Поклони се пред господаря на цяла Русия!
— И ти наистина, татко, искаш да унищожиш правото на рождението ми?
— Не го ли унищожи ти сам?
— Това е така, но аз мислех, че ти ще разбереш, че любовта е причина. Следователно ще ми разрешиш да се оженя. Нима любовта ми към една жена, тате, може да извика омраза към сина ти?
— Послушай умиращия си баща и коленичи пред император Александър Втори.
Николай стоеше гордо.
— Аз не мога да коленича пред този, който ми отнема царството.
— Какво? — извика умиращият император. — Не е късно да изпиташ моята власт. Господин министър Билов!
Министърът се доближи до царя и му се поклони. Чакаше неговата заповед.
— Повикайте дворцовата стража. Надявам се, че пушките им са пълни?
— На ваше разположение съм, Ваше Величество.
— Нека дойдат скоро тук.
След малко дворецът се изпълни от караула. Императорът се изправи от постелката си, като гледаше злобно най-големия си син.
— Велики княже Николай, питам те пред всички тези войници: Ще се поклониш ли пред брат си и ще го признаеш ли за император? На колене пред него и му се закълни във вярност!
Николай не мръдна. Той бе истински Романов. Упоритостта му нямаше граници.
— Пушките в прицел! — извика умиращият цар, който чувствуваше, че силите го напускат.
Пушките изтракаха и всеки имаше за прицел великия княз Николай.
— Когато преброя до три, стреляйте по предателя — каза императорът, като сочеше с ръка Николай.
Николай пребледня, но не се мръдна от мястото си.
Александър II искаше да коленичи пред баща си и да го помоли да не продължава тази опасна игра, но погледът на баща му го спря на мястото му.
— Питам те още веднъж: Ще се поклониш ли пред брат си или не?
Царят не получи отговор.
— Барабанчици, дайте смъртния знак!
Барабаните забиха и гласът глухо се разнесе из онемелия дворец.
Император Николай броеше с треперлив глас:
— Едно, две…
— Спри! — извика в тази минута великият княз Николай. — Не искам славният живот на император Николай да се опетни в последния си час с убийство на собствения му син.
След това той коленичи пред брат си Александър и вдигна ръка.
Медицината изгуби силата си. Смъртта беше се надвесила над главата на императора! Той се бореше с живота си до последната минута. По негов знак Александър се приближи.
— Обещай ми още едно нещо, руски императоре!
— Всичко, каквото пожелаеш, татко, заклевам се, че ще изпълня.
— Обещай ми, че всеки, който се осмели Да оспорва правото ти на господаруване, ще накажеш със смъртно наказание или ще го заточиш в Сибир.
— Заклевам се, че ще изпълня волята ти, татко! — каза Александър.
— Тогава ще бъдеш сигурен в престола си — каза императорът и издъхна.
Русия имаше вече нов цар.
Без да каже нито дума, най-големият син напусна двореца.
Измина дълго време и нищо не се чуваше за него. Той се пресели в полското си имение. Не присъствува на възцаряването на брат си. Няколко дена след това събитие се случи нещо особено във Варшава. Там бе провъзгласен за император друг някой Александър, който бе от фамилията на Романовците. Той имаше много привърженици. Те твърдяха, че този е истинският син на цар Николай, а онзи в Петербург е лъжлив.
И до днес не се знае как така Александър, синът на Василиев, имаше толкова привърженици. Само се знае, че той е имал много пари.
Въстанието стана във Варшава. Привържениците на лъжливия Александър го провъзгласиха за император. Синът на Василиев прие тази тежка роля. И наистина той не направи това като лъжец! Той мислеше, че на него принадлежи царската корона и че той е царският наследник. Тази суета го ръководеше, но един ден след ожесточена война Александър отстъпи. Уловиха го и го хвърлиха в Петропавловската крепост. Той бе затворен тук цяла година. Настоявал е да го изправят пред съда, за да докаже правото си на престола, но на това са му отговаряли с камшици.
Най-после, след като бе лежал цяла година в затвора, една нощ вратата на килията му се отваря и един човек с дълго наметало, с още четирима други, които носят в ръцете си лампи, влизат вътре.